хроника

Големите писатели са като големите исторически събития - те влияят с творчеството си върху психиката на хората и народите, променят ги, облагородяват ги и ги сближават духовно. Особено когато става дума за народи с близ ки черти в националния характер, изкристализирали в продължение на векове условията на подобна историческа съдба. В този смисъл творбите на Иво Андрич са твърде близки на балканския и славянския читател, но те разкриват хоризонти и към човека и човечеството въобще. Както самият Андрич казва за B миналото, ние не сме били тотално изолирани от света въпреки турците. Босна - голямата тема и голямата любов на Иво Андрич - се превръ ща под неговото перо на изключителен художник на словото в огледало на конкретно-историческото, обаче чрез регионалното и конкретно-историческото - и във фокус на някои вечни проблеми на човека и човечеството. Съдбата на този балкански край е сложна и изпълнена с исторически трусове. Средновековна Босна достига своя разцвет в XIV столетие като самостоя телно княжество по време на владичеството на Стефан Твъртко, който е провъзгласен за крал, ала в XV в. и тя става жертва на османското нашествие, а няколко века по-късно е впримчена в рамките на многонационалната Австроунгарска държава. Така Босна бива подхвърлена на действието на един монархически механизъм от съвсем различен тип. В множество свои разкази и новели и в четирите си романа - Мостът на Дрина“, „Травнишка хроника“, „Госпожицата“ и „Омер паша Латас" - Андрич по извънредно пластичен начин оживява различни периоди от историята на своята Босна от XVI в. до нашето столетие. При това иззад историческите ракурси се долавя и подводното течение на една по-съвременна пробле матика. Човекът и историята - този централен философски и естетически проблем, тази кардинална тема с многобройни вариации в Андричевата белетристика в романа „Травнишка хроника" получава изключително силна, общочовешки значима художествена реализация. За разлика от романа „Мостът на Дрина" действието тук се развива само в течение на непълни осем години. Обект на художествено пресъздаване в „Травнишка хроника“ е един отрязък от живота на живописния Травник, когато над света се разпуква зората на XIX столетие, а Европа, разтърсена от мощния възход на Бонапарт, става кръстопът на политически бури. По това време (1809 - 1813) от няколко северозападни балкански области Наполеон създава държавна цялост Илирия под френско управление. На Балканския полуостров постепенно прониква освежителният лъх на идеите и социалните промени, предизвикани от Френската буржоазна рево- люция. В босненския пашалък също така се чувствува ехото от събитията на Запад, които - както се казва в романа - се разпространяваха... из Европа с чудна бързина, като кръг вълни от своя център, и като пожар или зараза дости гаха както оногова, който бяга, така и оногова, който седи неподвижен... Из Травнишката котловина ще се чува години наред твърдото и звучно име на Бо напарт и травничани, щат не щат, често ще предъвкват чворестите му и ръбести срички; то ще бръмчи дълго в ушите им и ще потрепва пред очите им. Защото настъпваха консулските времена.