гръцка

Някой беше казал: „За да си дадеш сметка колко малко знаеш, трябва да знаеш нещо". 154 Тази мисъл би могла спокойно да се приложи към нашите познания по литературата на нашата южна съседка. Духовните връзки между двата народа бяха прекъснати след втората половина на миналия век. Последвалите политически събития, шовинистичната политика, омра зата, раздухвана от националните буржоазии, войните в началото на този век отклониха за дълго време вниманието и на Двете страни от културните и литературните процеси, които се развиваха у тях. Едва след Втората световна война и главно от петдесетте години насам у нас се прояви желанието да опознаем съвременната кул тура на Гърция - желание, подпомогнато от политиката на социалистическа Бъл гария, целеща установяването на трайни добросъседски отношения между балканските страни. Неслучайно интересът ни се насочи на първо време към гръцката поезия: до скоро тя си оставаше водещия литера турен жанр. И още с първите стъпки открихме, че нашите южни съседи прите жават една поезия, която достойно се на режда на едно от челните места в света през нашия век. Беше обнародвана една дву томна антология на новата гръцка поезия (1960). В отделни книги бяха представени Някои от най-забележителните гръцки поети: Кавафис, Варналис, Рицос, Диктеос, Рита Буми-Папа. Периодичният печат пу бликува отделни поетични творби от Се ферис, Лудемис и др. Издадоха се и доста прозаични творби на Казандзакис, Лу демис, Варналис, Миривилис, Кодзиас и т.н И едва сега, когато имаме вече немалко текстове, започваме да си даваме сметка, че те ни дават известна информация, но поставят и немалко въпроси. Въпросът за цялостното развитие на гръцката литература и за историческия контекст, при който се оформят отделните творци, за другите, които не познаваме или почти не познаваме, за тенденциите и теченията в тази литература, за влиянията - стари и нови, за цялостните образи на писате лите и за ролята, която всеки от тях е играл в развитието на националната им литература, за възможността да се прокарат паралели между нашата и гръцката лите ратура, като се има пред вид вековната симбиоза между тях и общата историческа съдба на двата народа, и пр. и пр. Наистина както в Антологията, така и в отделните книги от гръцки писатели, излезли у нас, читателят е намирал биографични и литературни бележки, които задоволяват съвсем отчасти неговото лю бопитство. Защото, за да се отговори на поставените по-горе въпроси, е необходима дълга изследователска работа, основно познаване не само на езика, но и на панорамното развитие на гръцката литература.