Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Достоевски и проблемите на българската литература от Ангел Анчев

Free access
Статия пдф
3228
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Многовековните културно-историчес връзки между българския и руския народ повече привличат вниманието на учен от двете страни. Съвременната българса литературна наука в последните десетилет постига все по-значителни резултати в о ластта на сравнително-типологическите следвания. Трудовете на В. Велчев, С. сакиев, В. Колевски, Хр. Дудевски, Г. Гор манов, Ив. Цветков, А. Анчев и др. сас риозен научен принос в изучаването на нието, връзките и типологията на явленията в двете литератури. Поредицата от публикации, както и пр ходната книга на А. Анчев - Лев Толсто и българската литература“ — очертават тра ния му научен интерес към този кръг от про леми. Неговият последен труд „Достоево и проблемите на българската литература е естествено продължение на усилията да разкрие предпоставките за рецепцията в Достоевски в България. За методологич шенията между Евтимиевите и Киприц вите послания, авторката бележи, че горичен отговор" по въпроса е е възмож само след обстойното им съпоставител изучаване" (с. 150), което обаче не е стор Такова е положението и в писаното във ка с въпроса за ролята на Киприан при дактирането на Индекса на забране Книги, Н. Дончева-Панайотова само с белязала, че въпросът... заслужава сп ално проучване" (с. 160), но подобно про ване не е извършено. 194 основа на изследването му са послужили съв ременните постановки на компаративистичната наука. Концепциите са подкрепени от всестранния анализ, който включва социално-психологическите особености на епохата, белезите на сходство в структурното изграждане на произведенията, идейната бли зост на творците и т. н. Този подход е предопределия и композицията на изследването наложил е необходимостта да се проследи в разгърнат исторически план проникването на творчеството на Достоевски у нас. Но още в „Увода" на книгата А. Анчев подчертава предпочитанието на нашия народ към здра вото и хармоничното в човешката душевност, станало постоянна бариера за възприемането на своеобразния творчески свят на Достоевски, населен с толкова аномалии, депресии и ужасни сцени".

Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

Човекът и светът в прозата на Чингиз Айтманов

Free access
Статия пдф
3741
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Още не са окончателно приключили споровете във връзка с концепцията за човека в съвременната съветска проза. И това е съвсем естествено за една литература, която непрекъснато се обогатява, изменя, развива, която все по-настойчиво заявява своето присъствие в духовния живот на нашето време, пре дизвиква мисълта на нашия съвременник, за да му разкрие смисъла на голя мата отговорност за бъдещето на човечеството. Многобройните становища на литературоведите очертават две основни направления, около които се групират мненията им за водещите тенденции в съвременната съветска проза, относно принципите за изображение на човека и промените в жанровата характеристика на повестта и романа. Първото от тях се съобразява преди всичко с тезата, че писателят е длъжен да се придържа колкото е възможно по-близко до действителността. Всичко останало e e плод на творческото въображение, конструиране на абстракция, в която заложена мечтата на писателя за определен тип човешки характер, заложен е идеал, а не реалност. Такава позиция не означава отричане от принципите на художествената типизация и обобщението, не означава и отказване от богатия на асоциативни отправки образ-символ, от подтекстуалното смислово на сищане на художествения детайл. Идеальт за високохудожествено изображе ние на действителността са класическите образци на съветската литература: произведенията на М. Шолохов, К. Федин, Ал. Толстой и др., а от съвременните - Ю. Трифонов, Ю. Бондарев, П. Проскурин, М. Алексеев, А. Ива нов, В. Распутин и др. Такава позиция не би предизвикала възражения, ако не съдържаше дъл боко скрития страх от по-дръзки художествени решения. Нещата се усложня ват и от факта, че в основата на много от тези новаторски решения стоят съ щите автори и същите произведения, които защитниците на максималната до- стоверност посочват като свой идеал. За илюстрация ще използувам само един пример. В книгата си „Характер - это судьба" В. Литвинов цитира следния пасаж от статия на А. Бочаров: „У нас много често говорят за герой на епоха та“, „герой на съвременността", а в последно време започнаха вече да провъз гласяват и „герой на НТР", сякаш може в един образ изчерпателно да се вып льти една водеща и няколко най-главни черти. Кой е героят например на XIX век? Онегин, Рахметов, Ана Каренина, Юдушка Головльов? А може ли да на зовем само един образ герой на Великата Отечествена война"? А и нужно ли e това?
Subscribe to Георги Гърдев