Иван Богданов

Една огромна област от българската книжнина още не е привлякла вниманието нашите изследвачи - анонимната литература. Българската анонимна литература крие значителни богатства. Докосвана от отделни изследвачи, по конкретни поводи, тя все още не е предмет на системни проучвания от страна на библиографските работници, историците, литераторите и публи цистите. През течение на дълга върволица от десетилетия причини от разнообразно есте ство заставят много писатели, общественици, публицисти и всякакви други труженици на перото да прикриват имената си, да не ги означават върху публикациите си нито с псевдоними, нито с някакви инициали или знаци. Заедно с псевдонимите, различните видове мистификации (по отношение автора, годината, местоиздаването, издателя и пр.) и плагиатите - анонимите са една от формите на така наречените в библиографията литературни измам и. Към тази група някои автори отнасят и така наречените подложни съ чинения 2 (псевдени графи и апокри фи). По обсег и разпространение найголямо значение между различните видове литературни измами имат псевдонимите и анонимите. И у нас, както другаде, с течение на годините броят на отделните анонимни публикации (да оставим на страна анонимните статии) непрекъснато е раснал, за да стигне днес, по моя преценка, към 30.000 броя, тоест проблизително към 18% от всички публикувани у нас след Освобождението книги! Някои виждат в анонимността становища не голямо социално зло, но подобни са попречили на това интересно културно-обществено явление да се шири, защото покрай някои свои отрицателни страни, - с които впрочем само реакционните сили са злоупотребявали - анонимността е служила за щит на прогресивните обществени дейци от всички времена и народи и под нейна закрила идеите им са вдъхновявали народните маси в борбата им с реакцията.

Макар да ни отделят единадесет века от година 893, през която КирилоМетодиевото дело се утвърждава исторически, двамата безсмъртни братя, неговите основоположници, сякаш не принадлежат на миналото, а продължават да съпътствуват през вековете милионите, прогледнали с тяхна помощ, за да се превърнат накрай в наши съвременници. Защото, вместо да го обрече на забрава, времето непрекъснато допринася за развитието и преосмислянето на вложените в него големи духовни ценности. Спрем ли вниманието си върху делото на двамата безсмъртни солунски братя, поради неговия дълбоко демократичен характер, искрен хуманизъм и извисена проблемност, облъхва ни духът не на Средновековието, а сякаш польх от епохата на Високото възраждане. Това се дължи на неговия неизтощим заряд на актуалност. Поставило пред поколенията за разрешаване големи културно-исторически и филологически проблеми, Кирило-Методиевото дело мобилизира духовните сили всеки път, когато насочим духовния си взор към неговите богатства. И макар да грее с блясъка на слънцето като него то има съкровени тайни, като него поставя пред поколенията все нови проблеми за изясняване. Колкото повече времето ни отдалечава от епохата, през която двамата безсмъртни солунски братя и техните непосредствени ученици се подвизават, толкова по-много интересът към тяхното дело расте. И неговото културноисторическо значение се откроява все по-ясно пред погледа на милионите хора, приобщени към даровете на просвещението посредством техния подвиг. Опитаме ли да си изясним факторите, благоприятствуващи пораждането и развитието на Кирило-Методиевото дело до превръщането му в могъщ лост на славянската култура, налага се да спрем вниманието си наред с неговите обективни предпоставки и върху факторите от субективен характер. Между факторите от обективно естество на първо място трябва да бъдат поставени: а) непосредствената близост на Византия с нейната висока култура до славянския свят и преди всичко до българските славяни, на един от чийто диалекти са преведени от двамата братя от гръцки първите богослужебни книги, като най-подходящо средство за общение в оная епоха