Родовото начало и проявленията му в българската белетристика през 60-те и 70-те години на XIX век

Животът на човека в и отношението му към него на вътрешния му свят, а също така разкрива и всички спектри на човешките връзки - от гените до социално-класовата детерминираност "1. Това обяснява стремежа на творците да проникнат в тази обществена единица, и опита им за изобразяване на няколко поколения от един род, в живота на които се пре И чупват законите и идеите на общественото развитие. Не е случайно, че всички изследвачи на семейството проследяват историческото му движение, използу вайки материал от фолклора и литературата. Фридрих Енгелс дава примери И от „Песен на нибелунгите“, от Омир и Еврипид, а Иван Хаджийски проучва народната песен и старогръцката литература. Разбира се, изследванията на тези автори имат философски, исторически и социологически характер позоваването на литературата, макар и необходимост, не е в основата на тях ната работа. В българското литературознание няма специално проучване за отражението на семейството в художествената литература. Досега интересът към този въпрос се свързва с опитите да се изяснят черти от народния характер. За да станат родът и семейството предмет на проучване от литературната наука, е необходимо да се изясни в каква връзка са с концепцията на писателя, как влияят върху изграждането на сюжета в дадената творба, върху жанровата и определеност, както и в каква степен авторът осмисля проблемите на човека чрез живота му в семейството. Литературоведите са склонни да тър сят в художествените произведения генетическата обусловеност на човека или социално-класовото му отчуждение от семейството. Мигел де Унамуно в кни гата си „Животът на Дон Кихот и Санчо Панса“ смята, че Сервантес не свързал героя с неговия род, защото приема, че „, всеки човек е син на собстве ните си дела и че всеки се изгражда съобразно с това, как е живял и как е дей ствувал". В този смисъл родът на донкихотовци започва от Сервантесовия герой. С. Шаталов разкрива забележителен признак в това, че Евгений Онегин от едноименния роман на Пушкин „фактически еизключен от системата на родствените и семейни връзки"