За прозата на Иван Давидков

Промените в нашия обществен живот след 1956 г. доведоха до подем и обновление и в съвременната ни белетристика, до по-бързо узряване писателите. Иван Давидков е ярък пример за този процес. Той доразвива своя та централна, основна, морално-етична тема, като обогатения му личен и социа лен опит го води до по-дълбоки прозрения. И тъй като е един от най-значител ните ни съвременни поети, художествената му проза несправедливо остава на някак встрани, на второ място в творческото му развитие. Иван Давидков е не само поет по нагласа на съзнанието, но и по душа. Той е роден поет - с поетично отношение към хората и към света. Поетическото начало господствува и в белетристиката му; изразява се в новаторското естетическо светоотношение на разказвача, в пределно откровената изповед на героите, в одухотворяването на природата и вещите, във виртуозния живо писен рисунък, в напевно-приказните интонации, в ритмическия слог. Неговият разказвач, подобно на лирическия герой от стиховете му, потъва в съзерцание и самовглъбяване, преосмисля и съпреживява отново и отново наблюденията си, емоционално реагира на всеки нов контакт с живота. Още през 1967 г., когато излиза първата белетристична книга на Иван Да видков, Атанас Далчев най-точно определи творческата му специфика, посочи особеностите на поетическата му дарба: Иван Давидков - пише Далчев - не е достатъчно оценен от критиката, но в съзнанието на събратята си се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. за Той има душа на живописец, широко отворена за света и явленията, светлината и багрите. Желанието му да загребе колкото се може повече от тях го е накарало, мисля, да изостави в последните си книги традиционното стихосложение с неговите ограничения. Неговият стих, който сега се развива свобод но, акцентуван само в римата, е като голяма мрежа, натегнала от улова на образи и красота. Бих казал: премного красота.. Тази вярна оценка на Атанас Далчев за поета Давидков можем изцяло да отнесем към белетриста Давидков. И в белетристиката му има много светлина и багри, много красота и емоционално напрежение; и в нея напълно е преодоля но традиционното повествование с неговите ограничения". Иван Давидков е централна фигура в лиричната ни проза на 60-те години, когато писателите ни започнаха по нов начин да изобразяват борбата за духовност и за извисяване на националния характер.