Видове повествование в съвременната българска художествена проза

В художествения текст всеки езиков елемент изпълнява едновременно комуникативна и естетическа (респ. поетическа) функция. Тази особеност произтича от същността и целите на художествената литература, която, претворявайки вярно действителността в художествени образи, е призвана по емоционален път да въздействува върху чувствата, възприятията и въобра жението, да буди размисли, порив към добро, да възпитава критерий за прекрасното. Високото идейно-естетическо съдържание на художествената творба може да бъде ис тински действено, ако докосва едновременно разума и чувствата, ако събужда размисли и ка ра читателя да съпреживява и оценява. Затова е необходим избор на езикови елементи, спо собни да отразяват определен тип емоционално-оценъчно отношение, както и гъвкава комби нация на тези елементи, която да осигури релеф, образност, симетрия и ритъм на художестве ния текст. Съществено значение има общият характер на постройката на текста, както и основ ната форма на повествование, явяваща се вариант на типа повествование и съответно на авторовата гледна точка, на отношението автор - повествовател - герой - читател", за чиято сполучлива езикова реализация от значение е употребата на стилистичната роля на грамати ческите форми за лице паралелно с глаголните форми за време и наклонение. Първият въпрос, който възниква във връзка със стилистичната роля на граматическите форми за лице, е доколко изборът на основна повествователна форма за лице е израз на авторовото отношение към литературния персонаж, към героя повествовател и към читателя, а и доколко е израз на авторовата гледна точка, разбирана като социално-нравствена и етична емоционално-оценъчна позиция към заобикалящия свят, както и към самия себе си, оформена в конкретни социално-исторически условия. По традиция като основни форми за повествование се определят първо и трето лице, про тивопоставени като субективно" и обективно повествование. Повествованието във второ лице се квалифицира като необичайно" и рядко срещано. Повествователната форма е в пря ка зависимост от типа повествование, като типовете повествование, изследвани от Б. Успенски, Е. Лемерт, К. Хамбургер, Ф. Щанцел и пр., се свеждат до три основни типа: 1. Аукториален (авторски) разказ (die auktoriale Erzahlsituation). Раз казът е възложен на разказвач, който на пръв поглед е идентичен с автора, но все пак е видимо своеобразно отчуждение от личността на автора. Разказвачът е творческа реализация на ав тора, както и останалите характери в литературното произведение. Той стои на прага между фиктивния художествен свят и е посредник" между автора и читателя. Начинът на разказване е съобщителен (оповестяващ), разказват се факти и събития.