Естетиката на Гьоте

Първата статия (реч-есе) на Гьоте По случай деня на Шекспир е написана и прочетена през 1771 г. - когато двадесет и две годишният автор е завършил едва първия вариант на Гьоу фон Берлихинген. Последната статия на Гьоте Доброжелателен отговор е написана през 1832 г. - когато осемдесет и две годишният всеобщо признат поетически кумир на света вече е завършил втората част на Фауст. Шест десетилетия продължава дейността на Гьоте - теоретика, историка и критика на изкуството. Почти точно толкова, колкото продължава и дейността на Гьоте-художника - поета, драматурга и прозаика. Гьотевата естетика рефлектира неговата поезия. Може би и поради това Гьоте не е създател на естетика, чието място е точно определено в една система, както например Кант, Шелинг или Хегел, нито се домогва до такава естетика подобно на своя поетически събрат Шилер, нито пък се стреми към относително стройна система от възгледи по определен кръг въпроси, каквато вече е могъл да наблюдава при Винкелман и Лесинг. Възникващи много често по повод на собствени и чужди художествени произведения, както и в реплики и полемики, следващи потребностите на деня, Гьотевите естетически възгледи носят нещо поетично - и в смисъл на спонтанно, импулсивно, неподредено, а понякога и вътрешно противоречиво. За своята рецензентско-критическа дейност например Гьоте сам казва, че вместо да дава преценка за книгите, предпочита да изразява впечатлението, което те са му направили. През една повече от полувековна дейност, разположена в епоха, отличаваща се със световноисторически събития и катаклизми (Седемгодишната война, отделянето на Америка от Англия, Френската революция, цялата Наполеонова B епоха до гибелта на героя, Юлската революция) не могат да не се сменят много от най-основните художествени принципи на творчеството: от младежката необузданост на движението Sturm und Drang през уравновесената съзерцателност на ваймарския класицизъм до трезвото възприемане и пресъздаване на социалния космос от реализма на първите десетилетия на XIX в. Но въпреки всички промени художествените принципи на творчеството и в неизбежно свързаните с тях принципи на теоретическата естетика през повече от полувековната епоха, в тях - в принципите на естетиката - по-лесно се открива и една относителна неизменност. Колкото и да се епроменяло през десетилетията мнението на Гьоте за античното и средновековното, за гръцката и германската митология, за класическата и готическата архитектура, в най-общите му понятия за природата на изкуството могат да се открият вътрешно постоянство и стабилност, които дават достатъчно основание да се говори за естетика на Гьоте.