Резюме
През септември 1920 година Йордан Йовков бил назначен със за повед на министър-председателя Александър Стамболийски за чиновник при българската легация в Букурещ, където прекарал около шест години изаемал различни длъжности: „сътрудник по печата“, „секретар", и накрая, като „награда“ за съвестната му работа, поради „липса" на необ ходимия ценз, трябвало да изпълнява задълженията на... Драгоман". Въпреки служебната си заетост и тежкото си материално положение, в румънската столица той работел с истинско вдъхновение и за радост на българската култура - завършил „Песента на колелетата", написал „Старопланински легенди“ и започнал „Вечери в Антимовския хан". Животът на Йовков в Букурещ, както свидетелствуват неговите писма и спомените на приятелите му, бил тежък и нерадостен. Пълномощни министри по това време са били Тодор Недков, генерал Ив. Фичев, Георги Кьосеиванов и Светослав Поменов, които са се от насяли към писателя пренебрежително и са гледали на него едва ли не като на обикновен чиновник, нещо повече - като на разсилен. По различни поводи писателят е пишел писма на свои приятели в родината, споделял е с тях тежката си участ и ги емодел за малки услуги. Някои от тези писма са публикувани в книги и списания и са известни на българския читател. (Вж. Григор Василев, „Йордан Йовков“, 1940 и „Непубликувани писма на Йордан Йовков" сп. „Литературна мисъл", кн. 5, 1957).
Писма на Йордан Йовков до Николай Лилиев
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:24-27Брой страници4ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеПрез септември 1920 година Йордан Йовков бил назначен със за повед на министър-председателя Александър Стамболийски за чиновник при българската легация в Букурещ, където прекарал около шест години изаемал различни длъжности: „сътрудник по печата“, „секретар", и накрая, като „награда“ за съвестната му работа, поради „липса" на необ ходимия ценз, трябвало да изпълнява задълженията на... Драгоман". Въпреки служебната си заетост и тежкото си материално положение, в румънската столица той работел с истинско вдъхновение и за радост на българската култура - завършил „Песента на колелетата", написал „Старопланински легенди“ и започнал „Вечери в Антимовския хан". Животът на Йовков в Букурещ, както свидетелствуват неговите писма и спомените на приятелите му, бил тежък и нерадостен. Пълномощни министри по това време са били Тодор Недков, генерал Ив. Фичев, Георги Кьосеиванов и Светослав Поменов, които са се от насяли към писателя пренебрежително и са гледали на него едва ли не като на обикновен чиновник, нещо повече - като на разсилен. По различни поводи писателят е пишел писма на свои приятели в родината, споделял е с тях тежката си участ и ги емодел за малки услуги. Някои от тези писма са публикувани в книги и списания и са известни на българския читател. (Вж. Григор Василев, „Йордан Йовков“, 1940 и „Непубликувани писма на Йордан Йовков" сп. „Литературна мисъл", кн. 5, 1957).