Публикувана на
Free access
Резюме
От частичните публикации, които бяха направени в периодичния печат през изтеклите две десетилетия, ние вече знаехме за литературните разговори, които покойният проф. Спиридон Казанджиев е водил с Йордан Йовков, и в общи черти имахме известни впечатления от тях. Обаче тези впечатления се основаваха на частично запознаване с текста и естествено имаха откъслечен характер. Ето защо излязлата напоследък книга „Срещи и разговори с Йордан Йовков", която съдържа почти изцяло дневника на проф. Казанджиев (казвам почти“, тъй като от него все пак са отпаднали отделни пасажи), иде сега да задоволи нашата любознателност и да ни въведе в духовния свят на един от големите български писатели. Йордан Йовков, както се знае, не беше нито от особено приказливите, нито от осо бено достъпните. Той не изпадаше лесно в откровения и не обичаше литературните изповеди. Затова трудно беше да се проникне в неговата творческа лаборатория и да се узнае каква е преценката му за хора, събития и книги. Тъкмо това определя и стойността на дневника „Срещи и разго вори с Йордан Йовков": той говори за факти и настроения, които не можем да почерпим от никой друг източник - факти инастроения, които осветляват някои много важни страни от живота и делото на тво реца.


“Срещи и разговори с Йордан Йовков”

  • Издател
    Печатница на Държавното военно издателство при МНО
    Обхват на страниците:
    114
    -
    117
    Брой страници
    4
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    От частичните публикации, които бяха направени в периодичния печат през изтеклите две десетилетия, ние вече знаехме за литературните разговори, които покойният проф. Спиридон Казанджиев е водил с Йордан Йовков, и в общи черти имахме известни впечатления от тях. Обаче тези впечатления се основаваха на частично запознаване с текста и естествено имаха откъслечен характер. Ето защо излязлата напоследък книга „Срещи и разговори с Йордан Йовков", която съдържа почти изцяло дневника на проф. Казанджиев (казвам почти“, тъй като от него все пак са отпаднали отделни пасажи), иде сега да задоволи нашата любознателност и да ни въведе в духовния свят на един от големите български писатели. Йордан Йовков, както се знае, не беше нито от особено приказливите, нито от осо бено достъпните. Той не изпадаше лесно в откровения и не обичаше литературните изповеди. Затова трудно беше да се проникне в неговата творческа лаборатория и да се узнае каква е преценката му за хора, събития и книги. Тъкмо това определя и стойността на дневника „Срещи и разго вори с Йордан Йовков": той говори за факти и настроения, които не можем да почерпим от никой друг източник - факти инастроения, които осветляват някои много важни страни от живота и делото на тво реца.