Към въпроса за началото на славянската писменост

В големия Кирилометодиевски проблем Основен въпрос е въпросът за началото на славянската писменост. По него са писали Много видни учени-слависти: Добровски, Шафарик, Бодянски, Срезневски, Ягич, Шахматов, Лавров, Ламански, Огиенко, Емил Георгиев и др. И въпреки това той все още еоткрит, по него не е установено единно мнение всред учените. Докато едни учени свързват пряко началото на славянската писменост с великоморавската мисия на Кирил и Методий (862-863 г.), то Други учени придвижват това начало с няколко години по-рано, свързвайки то с 855 г., посочена от Черноризец Храбър. Този специален въпрос - коя година да се вземе като начална за славянската писменост - съществува почти още от възникването на славистиката като наука. Дълго време по него не се пишеше отделно, понеже в повечето случаи учените, когато го докосваха в свои изследвания, заставаха на едната или на другата позиция. След Втората световна война у нас някак си неусетно той стана предмет на няколко по-големи или по-малки изследвания, каквито дадоха Ал. Бурмов, М. Генов, Ем. Георгиев, К. Куев, П. Петров, Б. Ст. Ангелов и др. И тук се очертаха две групи - привърженици на