славянската

В големия Кирилометодиевски проблем Основен въпрос е въпросът за началото на славянската писменост. По него са писали Много видни учени-слависти: Добровски, Шафарик, Бодянски, Срезневски, Ягич, Шахматов, Лавров, Ламански, Огиенко, Емил Георгиев и др. И въпреки това той все още еоткрит, по него не е установено единно мнение всред учените. Докато едни учени свързват пряко началото на славянската писменост с великоморавската мисия на Кирил и Методий (862-863 г.), то Други учени придвижват това начало с няколко години по-рано, свързвайки то с 855 г., посочена от Черноризец Храбър. Този специален въпрос - коя година да се вземе като начална за славянската писменост - съществува почти още от възникването на славистиката като наука. Дълго време по него не се пишеше отделно, понеже в повечето случаи учените, когато го докосваха в свои изследвания, заставаха на едната или на другата позиция. След Втората световна война у нас някак си неусетно той стана предмет на няколко по-големи или по-малки изследвания, каквито дадоха Ал. Бурмов, М. Генов, Ем. Георгиев, К. Куев, П. Петров, Б. Ст. Ангелов и др. И тук се очертаха две групи - привърженици на

Известно е, че голяма част от произведенията на старобългарските писатели не само се разпространяват широко сред източните славяни и преди всичко в Русия, но се включват органически в новото си обкръжение и заживяват собствен живот. Често те се изменят под влияние на условията и биват подлагани на значителна преработка. В състава на руските сборници от различен тип са достигнали до нас редица произведе ния, свързани с делото на славянските просветители. Значителна част от тях възникват в края на XIV-XV в., когато подемът на народностното съзнание в Русия след Куликовската битка предизвика повишен интерес към историческите въпроси. През средата или третата четвърт на XV в. възниква и един любопитен компилативен цикъл за началото на славянската писменост, в който руският книжовник е включил сведения за съдбата на славянското писмо сред западните и източните славяни. Централно място в ци къла заемат известията за живота и дейността на Константин-Кирил и преди всичко пространните извлечения от неговото житие. Компилацията, която ще наречем условно „За началото на славянската писменост“, е известна в науката, но е изучавана преди всичко като източник на сведения за началото на Кириловото писмо. В такъв аспект тя привлича вниманието на М. Погодин, който издава текста й. О. Бодянски също се интересува само от отделни вести в цикъла, без да търси зависимост между тях. Въпреки че познава три преписа от компилацията, О. Бодянски не я разглежда като самостоятелно цяло. Ив. Франко също публикува част от текста по Креховската палея, но се спира преди всичко върху Азбучната молитва. Целият цикъл не е бил предмет на специално проучване.