Творческа искреност и поетическа измислица

Тия, които се занимават с естетика, знаят, че един от най-талантливите представители на френския материализъм от XVIII век - Дени Дидро - бе и блестящ защитник на реалистичното изкуство. Той ненавиждаше иначе сръчния художник Франсоа Буше заради неговите сладникави, романтично-превзети алегории и сочеше като промер за младите творци грубоватото, но правдолюбиво изкуство на Шарден. И тъкмо когато противопоставяше на творческата „хипокризия“ наивната вярност към природата, Дидро същевременно твърдеше, че в основата на изкуствата лежат преувеличението и лъжата". Наистина на пръв поглед противоречието е явно и изненаданият читател инстинктивно търси да възстанови нарушената монолитност във възгледите на Дидро, като обяви цитираната мисъл за случайно хрумване или „грешка на перото“. Но ето че и създателят на социалистическия реализъм - Максим Горки, чиито естетически концепции бяха несравнимо по-избистрени от тези на Дидро, счита преувеличението и измислицата за неизбежни страни в творчеството на художника. Очевидно тук теорията на изкуството е изпречена пред една ре ална антиномия, която трябва да бъде ясно поставена и разяснена: как да се съчетае принципът за правдивото отражение на действителността с неизбежността нана преувеличението и измислицата? Не са ли последните покушение срещу искреността на твореца, която ние при всички случаи женователно изискваме от него? Тези въпроси - интересни сами за себе си - имат пряка връзка с една от най-живо третираните проблеми на нашата естетическа наука: проблемата за отражението на действителнесло ността несъмнена в изкуството. Тъкмо