По пътя на социалистическия реализъм [Продължение]

Едно от най-характерните явления в литературното ни развитие след 9 септември 1944 година енепрекъснатият прилив на млади, свежи твор чески сили в редовете на поезията ни. Със сигурност може да се каже, че никога преди поезията ни не се е обогатявала така интензивно и такъв широк фронт с млади, надеждни творчески кадри. Премахването на изкуствените прегради между литературата и на рода е едно от големите завоевания на културната ни революция. Както е известно, това е двустранен диалектически процес, който се характери зира с широкото проникване на литературата сред народа, сред мно гомилионния читател и с издигането на духовното равнище, на естелическото възпитание на тоя читател, с култивирането и изявяването в неговите творчески способности. „Изкуството принадлежи на народа - казва Ленин - то тряб да прониква със своите най-дълбоки корени в недрата на широките т дещи се маси. То трябва да бъде понятно за тия маси и любимо от т То трябва да обединява чувството, мисълта и волята на тия маси, да п издига. То трябва да пробужда в тях художници и да ги развива."