Емил Петров

Толкова много книги са отрупали масата ти - цяла една библиотека е пред теб! В тия книги е събран петнадесетгодишният творчески труд на поети от няколко поколения. Никога в миналото нашата поезия не е била така поройна, никога в миналото тя не е познавала да са излизали за срок от 15 години толкова многобройни поетически произведения от толкова многобройни автори. И колко хубаво е, прелиствайки в тишината на нощта страниците на тия книги, да виждаш как в не малко от тях свети златото на една нова поезия, родила се, израснала и развиваща се неделимо от новия, социалистическия живот на страната ни, колко хубаво е да чувствуваш живия пулс на тая поезия в произведенията, които с успех издържат строгото изпитание на времето!

Едно от най-характерните явления в литературното ни развитие след 9 септември 1944 година енепрекъснатият прилив на млади, свежи твор чески сили в редовете на поезията ни. Със сигурност може да се каже, че никога преди поезията ни не се е обогатявала така интензивно и такъв широк фронт с млади, надеждни творчески кадри. Премахването на изкуствените прегради между литературата и на рода е едно от големите завоевания на културната ни революция. Както е известно, това е двустранен диалектически процес, който се характери зира с широкото проникване на литературата сред народа, сред мно гомилионния читател и с издигането на духовното равнище, на естелическото възпитание на тоя читател, с култивирането и изявяването в неговите творчески способности. „Изкуството принадлежи на народа - казва Ленин - то тряб да прониква със своите най-дълбоки корени в недрата на широките т дещи се маси. То трябва да бъде понятно за тия маси и любимо от т То трябва да обединява чувството, мисълта и волята на тия маси, да п издига. То трябва да пробужда в тях художници и да ги развива."

Поезията е водещото начало в художествената култура на народа ни. И това несъмнено е един от основните белези на нашия национален характер. Поетическият темперамент на българския народ се е изявявал във всички сфери на живота. С най-голяма и сгъстена сила обаче той се е проявил в областта на поетическото литературно творчество. В планинската верига на нашата литература най-много и най-високи върхове принадлежат на поезията. И ако преди няколко години завоеванията на художествената ни проза надхвърлиха завоеванията на поезията, то напоследък ние отново сме свидетели на безспорния подем на постическото творчество. Нова вълна от творчески успехи издигна гребена си в нашата поезия - цяла редица поети от различни поколения създадоха книги, които намериха силен и спонтанен отзвук в сърцата на най-широк кръг читатели. Тия книги чертаят линията на едно твърде интересно и характерно за днешната ни поезия явление, в което ние сме длъжни да се вгледаме, да си обясним вътрешния му смисъл, да осъзнаем поуките, скрити в него. Творческите успехи на поезията ни, за които става дума, се родиха не поради прилагането на ревизионистическите рецепти за освежаване" на художественото творчество, не поради отказа или отклонението на поетите от основополагащите принципи на съвременната ни литература. Тия успехи по своята идейно-художествена същност означават укрепване и по-нататъшно развитие на социалистическия реализъм в поезията ни, разгръщане на неговите възможности, и от друга страна - преодоляване, именно върху тая здрава основа, на някои догматически предразсъдъци и схематически наслоения във възгледите и творческата практика. С други думи казано, поезията ни през последните години прави сериозни и резултатни усилия да участвува по свой специфичен път и ипо свой незаменим начин още по-активно в комунистическото възпитание и превъзпитание на народа, като овладява разностранно и многообразно правдата на живота, правдата на реалните преживявания, на живия, богат и сложен душевен опит на нашите съвременници. С това тя става по-нужна на читателите, по-заслужаваща тяхното доверие и тях ната признателност, по-търсена и уважавана от тях.