Около проблема за стиловия анализ

Струва ни се, едва ли ще бъде преувеличено, ако кажем, че всеки, който рече да пише за стила в изкуството, изпитва глождещото чувство: а дали съм напипал именно стила? Дали съм навлязъл в собствената си тема ? Разбира се, изследователската самоувереност има степени - може някого и да не гложде това съмнение. Ала опасността, да тръгнеш не по собствено-стиловата, а по съседната, макар и успоредна ней пътека; да напипаш нещо близко до стила - може дори по-широко и по-дълбоко, но все пак не точно това, което ти трябва, - тази опасност реално съществува, независимо от това, съзнава ли я изследвачът или не: тя се обуславя преди всичко от неразработеността на въпроса и вече на второ място от личните качества на изследвача. Може би само понятието художествен метод" и особено въпросът за взаимоотноше нието между него и стила съперничат по неизясненост с понятието „стил": не случайно стил и метод се водят ръка за ръка в естетиката като две сирачета, които все още търсят своя си дом и своите си родители. Необходимостта от една прадварителна и елементарна методологическа изясненост, па била тя и най-скромната работна хипотеза, не щади и конкретния стилов анализ на даден автор или автори. Въпросът и тук е: какво ще търсиш? И къде ще го търсиш? Т. е. въпросът е за предмета и пътя на стиловия анализ.