РЕШЕНИЯТА НА ХІІ КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА И ЗАДАЧИТЕ НА ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО

Работата на XII конгрес на партията, както е известно, премина под светли ната на априлската линия и беше нова изява на тази линия в съвременния етап от историческото ни развитие. Ненужно е да се припомня, че в областта на литературата Априлският пле нум не се изчерпва само с теоретически постановки, а стана съдба на цяло поколение творци и етап в творческия живот на всички писатели от всички възрастови групи и жанрове. Ето защо правилно е да се оценяват последиците му чрез цялостното му въздействие изобщо върху културата на България, върху отделните творчески личности, както и върху науката за литературата. Националните ни усилия за създаване на социалистическа култура придобиха задълбочен и по-организиран замах. Демократизацията на културата даде възможност на творците да се обърнат към спецификата на творчеството. Освобождаването от догмите позволи да се открои образът на твореца, на творческата индивидуалност. И с особена релефност изпъкна проблемът за взаимоотношенията между личността и колектива. Истинските творци, онези, които притежаваха творческа индивидуалност и бяха свързани с духа на съвременност та, почувствуваха възможност да творят пълно и разностранно, да създават значителни, интересни произведения. „Комунизмът е отрицание на буржоазния индивидуализъм, но не на индивидуалността - казва др. Тодор Живков. - Многообразието на индивидуалното развитие е необходимо условие за социалния прогрес" (За Априлската линия. Т. 2, с. 223). Ето защо именно C значението на творческата индивидуалност във връзка колектива и тяхното диалектическо единство и взаимна обусловеност се откроиха като съществен момент в развитието на литературата ни след Априлския пленум. Винаги съм вярвал, че този, който не може да намери себе си, не може да намери другите, но и този, който не може да намери другите, никога не би открил своята истинска същност. На проблема за отношението между личността и трудовия колектив др. Живков многократно се е спирал. Цялостно той е разгледан и в Тезисите във връзка с новия кодекс на труда. Тук той е свързан с личната и колективната отговорност. След Априлския пленум на всички конгреси и в много от речите на др. Жив ков са били разглеждани проблемите на литературата, на развитието на литературния процес, на ролята и задачата на литературната критика и пр. Особено ясно бяха очертани ролята и значението на критиката в речта, която др. Живков произнесе през 1969 г. пред столичните комсомолци. Там бяха изтъкнати много 3: от неблагополучията именно на литературната критика и в частност някои от неблагополучията на литературознанието като цяло. И отново бяха поставени проблемите за съвременната тема, за правдивото изобразяване образа на комуниста, за народността и партийността, за класовопартийния подход при оценката и степенуването на литературните произведе ния и др.