Осемдесетте години в живота на един учен са време на пълно разгръщане на творческите сили, на богата творческа жътва, на широко признание на научното му дело. Не бих казал, че това са години на радостна почивка, защото за човека на науката почивката няма нито нормален, нито задължителен срок. Още по-малко може да се говори за залез, защото неутолимата жажда за научна работа не познава умо рата и досадата. Спомням си един разговор с проф. Михаил Арнаудов. Пред стотната си година той ми каза: „Имам материали и планове за изследвания за още сто години." Отвърнах му: „Убеден съм, че ако доживеете до двеста години (пожелавам Ви го), ще кажете същото: имам работа за още сто години." Проф. Арнаудов се усмихна: „Сигурно сте прав..." В тези дни мисля за Дмитрий Сергеевич Лихачов - не само за огромното дело, което е извършил, за изключителната ерудиция, която притежава, за удивително надарената му личност - и то не само в една научна област, за блясъка на неговата мисъл, която непрекъснато дълбае, анализира, подрежда факти, наблюдения, хрумвания, за умението му да вижда връзката между явленията, да обобщава, да търси хармонични цялости в света. И още една необикновена дарба - научното въображение, което често достига до големи научни прозрения - помага му да живее едновре C менно в миналото, настоящето и бъдещето. на Осемдесетте години на акад. Д. С. Лихачов ни дават възможност да обгледаме дългия му плодотворен път. Известни са широките интереси на учения и все пак той има няколко области, в които е стигнал до капитални научни резултати: историята на старата руска литература, средновековната култура на Европа, теорията литературата и естетиката, текстологията, фолклористиката, взаимоотношенията между литературата и пластичните изкуства. Няма да разглеждам научното съдър жание на неговите трудове, които с богатството на идеите си имат фундаментално значение в развитието на славянската и световната филологическа наука. Ще отбележа само няколко заглавия: „Националното самосъзнание на древна Русия" (1945); „Руските летописи и тяхното културно-историческо значение" (1947); „Възникване на руската литература" (1952); „Човекът в литературата на древна Русия" (1958); „Текстология (Върху материал на руската литература от Х-XVII в.)" (1962); „Културата на Русия от времето на Андрей Рубльов и Епифаний Премудри“ (1962); „Поетика на старата руска литература" (1967); „Развитие на руската литература през X-XVII в. (1973); „Велико наследство. Класически произведения на литературата на древна Русия" (1975); „Слово о полку Игореве" и културата на неговото време" (1978); „Староруското художествено наследство и съвременността" (заедно с В. Д. Лихачова, 1971); „Староруският смях" (заедно с А. М. Панченко, 1976) и др.
Личността на учения (Акад. Д.С. Лихачов на 80 години)
-
-
KeywordsSummaryОсемдесетте години в живота на един учен са време на пълно разгръщане на творческите сили, на богата творческа жътва, на широко признание на научното му дело. Не бих казал, че това са години на радостна почивка, защото за човека на науката почивката няма нито нормален, нито задължителен срок. Още по-малко може да се говори за залез, защото неутолимата жажда за научна работа не познава умо рата и досадата. Спомням си един разговор с проф. Михаил Арнаудов. Пред стотната си година той ми каза: „Имам материали и планове за изследвания за още сто години." Отвърнах му: „Убеден съм, че ако доживеете до двеста години (пожелавам Ви го), ще кажете същото: имам работа за още сто години." Проф. Арнаудов се усмихна: „Сигурно сте прав..." В тези дни мисля за Дмитрий Сергеевич Лихачов - не само за огромното дело, което е извършил, за изключителната ерудиция, която притежава, за удивително надарената му личност - и то не само в една научна област, за блясъка на неговата мисъл, която непрекъснато дълбае, анализира, подрежда факти, наблюдения, хрумвания, за умението му да вижда връзката между явленията, да обобщава, да търси хармонични цялости в света. И още една необикновена дарба - научното въображение, което често достига до големи научни прозрения - помага му да живее едновре C менно в миналото, настоящето и бъдещето. на Осемдесетте години на акад. Д. С. Лихачов ни дават възможност да обгледаме дългия му плодотворен път. Известни са широките интереси на учения и все пак той има няколко области, в които е стигнал до капитални научни резултати: историята на старата руска литература, средновековната култура на Европа, теорията литературата и естетиката, текстологията, фолклористиката, взаимоотношенията между литературата и пластичните изкуства. Няма да разглеждам научното съдър жание на неговите трудове, които с богатството на идеите си имат фундаментално значение в развитието на славянската и световната филологическа наука. Ще отбележа само няколко заглавия: „Националното самосъзнание на древна Русия" (1945); „Руските летописи и тяхното културно-историческо значение" (1947); „Възникване на руската литература" (1952); „Човекът в литературата на древна Русия" (1958); „Текстология (Върху материал на руската литература от Х-XVII в.)" (1962); „Културата на Русия от времето на Андрей Рубльов и Епифаний Премудри“ (1962); „Поетика на старата руска литература" (1967); „Развитие на руската литература през X-XVII в. (1973); „Велико наследство. Класически произведения на литературата на древна Русия" (1975); „Слово о полку Игореве" и културата на неговото време" (1978); „Староруското художествено наследство и съвременността" (заедно с В. Д. Лихачова, 1971); „Староруският смях" (заедно с А. М. Панченко, 1976) и др.