Публикувана на
Free access
Summary
Задачата с да се реконструират вероятната руска космогония, руският Олимпи пантеон, съвкупността от основни „ божества" - образи-символи, „архитипове" в него. Работата е там, че другите народи имат цялостни космогонични поеми, епопеи, от които може да се разбере кое в битието даденият народ смята за първостепенно важно кое за второстепенно, т. е. йерархията от ценности и ориентири, с която в дъл бините на душата си се съпоставя човек в своето поведение и мислене при изгражда нето на живота си. При елините такива поеми са „Теогония" на Хезиод, натурфило софските поеми на Емпедокъл и Парменид; при италианците - „Божествена комедия" на Данте; при скандинавците - „Еда"; при индусите - „Химните на Ригведа" и т. н. В руската словесност такива сводове и съборни словесни храмове, направо разглеждащи възникването и устройството на света, няма нито във фолклора, нито в литературата. Но от (съвкупните) трудове на поетите такава национална космогония се формира и изгражда: изразени са същностните сили и стихии на националния космос, това, което е скъпо на руския ум и сърце. В цялата поезия, разбира се, ще потънеш... И ето аз взех том със стихове на Тют чев, най-големия натурфилософ от руските поети, за следния експеримент: ако те се разгледат като цикъл и космогонична поема от типа на Хезиодовата „Теогония", какъв ще се очертае в крайна сметка пантеонът, съвкупността от основни митологеми? И аз се заех да вниквам от стихотворение в стихотворение, четейки всяко един вид като „Омиров хими“ за едно или друго божество"; за Пробляська, Безсъницата, Пролетната буря, Последния катаклизъм и т. н. И започна да се очертава особена руска картина на мирозданието. За по-голяма вярност всеки образ покрай използуването му от Тютчев проверявах чрез вариантите при други руски поети. Така че крайната цел замисленото изследване беше да се покаже космосът на руската поезия и да се опише руският образ на света. на Пристъпвайки към експеримент, преди всичко се стараят да премахнат пречките, отклоняващото влияние на други сили и полета. Така и аз, чийто ум и душа ще бъдат уред в предстоящия опит, съм длъжен да се освободя от предварителните схеми и априорни представи за това, какво е руски дух и какво „лъха" от него; да превърна себе си във вакуум и tabula rasa" и по кандидовски да вниквам..


За националната образност в руската поезия

  • Page range:
    76
    -
    90
    Page count
    15
    Language
    Български
    COUNT:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Задачата с да се реконструират вероятната руска космогония, руският Олимпи пантеон, съвкупността от основни „ божества" - образи-символи, „архитипове" в него. Работата е там, че другите народи имат цялостни космогонични поеми, епопеи, от които може да се разбере кое в битието даденият народ смята за първостепенно важно кое за второстепенно, т. е. йерархията от ценности и ориентири, с която в дъл бините на душата си се съпоставя човек в своето поведение и мислене при изгражда нето на живота си. При елините такива поеми са „Теогония" на Хезиод, натурфило софските поеми на Емпедокъл и Парменид; при италианците - „Божествена комедия" на Данте; при скандинавците - „Еда"; при индусите - „Химните на Ригведа" и т. н. В руската словесност такива сводове и съборни словесни храмове, направо разглеждащи възникването и устройството на света, няма нито във фолклора, нито в литературата. Но от (съвкупните) трудове на поетите такава национална космогония се формира и изгражда: изразени са същностните сили и стихии на националния космос, това, което е скъпо на руския ум и сърце. В цялата поезия, разбира се, ще потънеш... И ето аз взех том със стихове на Тют чев, най-големия натурфилософ от руските поети, за следния експеримент: ако те се разгледат като цикъл и космогонична поема от типа на Хезиодовата „Теогония", какъв ще се очертае в крайна сметка пантеонът, съвкупността от основни митологеми? И аз се заех да вниквам от стихотворение в стихотворение, четейки всяко един вид като „Омиров хими“ за едно или друго божество"; за Пробляська, Безсъницата, Пролетната буря, Последния катаклизъм и т. н. И започна да се очертава особена руска картина на мирозданието. За по-голяма вярност всеки образ покрай използуването му от Тютчев проверявах чрез вариантите при други руски поети. Така че крайната цел замисленото изследване беше да се покаже космосът на руската поезия и да се опише руският образ на света. на Пристъпвайки към експеримент, преди всичко се стараят да премахнат пречките, отклоняващото влияние на други сили и полета. Така и аз, чийто ум и душа ще бъдат уред в предстоящия опит, съм длъжен да се освободя от предварителните схеми и априорни представи за това, какво е руски дух и какво „лъха" от него; да превърна себе си във вакуум и tabula rasa" и по кандидовски да вниквам..