Д-р К. Кръстев - човекът и критикът (120 години от рождението му)

Банална истина е, че в нашата литературна история има доста „бели петна". Творчеството на основни нейни фигури все още не е оценено по достойнство. Особено когато става дума за автори, сложни и противоречиви, какъвто е случаят с д-р К. Кръ стев. Десетилетия наред виждаха в критическата му съдба само „трагедията на догматика". Сега такава оценка би изглеждала най-малкото ограничена и едностранчива. Известно е изискването на Ленин да се използват творчески постиженията на буржоазното изкуство, наука и култура. То ни учи да отделяме и ценим всичко положи телно от наследството на нашето минало, а в случая - от литературно-критическата, редакторската, преподавателската и обществено-политическата дейност на д-р К. Кръ стев. Неговото дело, с най-добрите си и приемливи страни, има свое място в културния ни и обществен живот от края на миналото столетие и първите две десетилетия на ХХ в. Когато чула за кончината на д-р К. Кръстев, чешката писателка М. Вотрубова казала: „, Той бе последният от тия четирима, които се смятаха за първите..." От кривател и закрилник на едни от най-големите творци в литературата ни, той сподели както техния възход, така и трагичния им край. В своето прощално слово за профе сора, редактора и критика Б. Пенев вярно определи трудния жребий на великата четворка": „Отиват си тия, които създадоха една нова епоха в литературата ни - отиват си някак обидени, пренебрегнати, незачетени от нас - Пенчо Славейков, Яворов, Петко Тодоров и ето сега Кръстев. Докато са били живи, около имената им се въртял непрекъснат шум от недоумения, вражди и ожесточения. След смъртта им заглъхва този празен шум, „замират отровните вражди...", за да отстъпят място на една по-трезва оценка. e Бодлер казва, че закъснялата признателност на времето „притьпява злобата, удив лението и злонамереността и отнася бавно всяка съпротива в гроба...". От подобна признателност се нуждае и д-р К. Кръстев, въпреки че името му не е от забравените. През близо 30-годишната си съзнателна дейност той е бил директор на педагогическо училище, редактор на три литературни списания, преподавател, а след това и извънреден професор в Софийския университет. У него като че ли е липсвала оная „проклета славянска отпуснатост", за която говори Тургенев. Без да е свързан с определена политическа партия, д-р К. Кръстев е бил „невидима пружина" на много обществени инициативи в защита на Македония, на автономията на университета, в борбата срещу Кобурга, развалата на буржоазните политически партии, както и против участието на България в Първата световна война на страната на Германия.