Опозицията „естет – диктатор” в романа на Хенрик Сенкевич Quo vadis

Отдавна е изяснен генезисът и проследена съдбата на този може би найдискутиран и вграден завинаги в световната класика Сенкевичев роман. В рам ките на една статия като настоящата е практически невъзможно да се обозре, макар и част от огромната критическа литература върху него. Можем само да отбележим, че крайно противоречивите по своята същност мнения и оценки невинаги са били инспирирани от благородни критически подбуди -в една или друга степен някои от тях носят откровено провокативен характер. Можем ли да вменим като вина на такъв знаменит критик като французина Брюнетиер схващането, че оригиналността на литературното произведение се определя не от неговата художествена специфика, а от оригиналността на неговата проблематика, без да го подозираме в недобра тенденциозност, когато той обви нява Сенкевич в епигонство, еклектичност и дори в плагиатство от „Мъчени ците“ на Шатобриан, от драмата „Acte" на Дюма-баща или от „Антихрист" на Ренан? Притежава ли издържан критерий огънят, който открива срещу „Християнската епопея" големият романист Анатол Франс, когато в своя новелистичен трактат „Върху белия къмък" открито намеква за книгата на Сенкевич, пишейки: „Никой вече не обръща внимание на това и понастоящем само в развлекателните четива, предназначени за светски хора и създадени от ловки, надъхани със спиритуализъм автори, първоапостолите беседват надълго нашироко с философи и изискани личности от императорския Рим и описват на очарования Петроний най-примамливите прелести на християнството. И Оставяме настрана въпроса, че най-малко Петроний, този съвършен продукт на езическата естетика, може да бъде очарован от „прелестите на християн- ството", че никъде на страниците на романа не се води такава дискусия (това подчертава сам Сенкевич в отговор на провокацията на А. Франс), само солидарно с Ю. Кжижановски ще отбележим онова, което обезсилва подобни твър дения: в епопеята епоказан светът на ранното християнство (там няма „ловковсти", няма чудеса, използувани за спекулативни цели), не църквата, разе динена впоследствие от различните секти и вероизповедания, а ранната хрис тиянска църковна община в катакомбите на езическия Рим, лишена още от блясък и разкош, от произволите на папската власт, от мрачния и жесток фанатизъм на средновековието.