Литературни списания от СССР, ГДР, ФРГ и Испания

Броят се открива с рубриката „Пред XXVII конгрес на КПСС", в която се поместена статията на Анатолий Карпов „Народна от самите си извори". В нея авторът проследява най-напред употребата на термина „народ ност" - за пръв път той се появява в тру дове на италиански, френски и немски есте ти от XVIII в. (Дж. Вико, Ж.-Ж. Русо, И. Хердер), като още при възникването си се свързва с качествени характеристики на художественото творчество. В това понятие се влагал различен смисъл, но неизменна остава представата за народността като мярка за ценност в изкуството. В своя завършен вид това понятие е формулирано в руската ре волюционнодемократическа критика. Добролюбов твърди: да се говори за степента на участие на народността в развитието на руската литература" - това означава да се говори за верността на литературата към правдата на живота, за активното утвърждаване в нея на хуманистичните идеали, за нейната демократичност и способност да заеме място сред жизненонеобходимото за широките на родни маси. Ожесточените спорове за съ Държанието на принципа на народността на литературата - изтъква А. Карпов - са били винаги отражение на класовата борба. Появата на това понятие се дължи на вниманието към историческата съдба на народа, към ролята, която той играе в живота на страната, на обществото. Ето защо схващането за народността е пряко обусловено от представата за народа: неговия състав, облик, характерни черти. Тази представа се променя съобразно с нарастването на активността на народните маси и тяхната роля както в историята, така и в процеса на социално-икономическото развитие. Заслуга на прогресивната мисъл на XIX в. е все повече утвърждаващото се схващане за народа като трудеща се, експлоатирана маса, това мнозинство, което е движещата сила на социалното и икономическото развитие. Белински формулира това схващане по следния начин: Под народ винаги се разбира масата от народонаселението, най-нисшият и основен слой на държавата." И докато първата част от формулировката (масата от народонаселението") изобщо не предизвиква възражения, то, 162 да се съгласят, че именно народът е основният слой в държавата", са могли само тези, които са споделяли убежденията на стоящия на революционно демократически позиции критик - пише А. Карпов. Представата за народа - и така е било винаги - се е оказвала една от най-важните в системата на политическите възгледи. Известно е, че в Русия от миналия век масата от народонаселението е съставлявало селячеството: именно към него са обръщали поглед, когато са размишлявали и говорели за ролята на народа в развитието на страната и обществото. И в литературата селячеството ебило в центъра на вниманието. Писателят се е стремил да разбере и изрази светоусещането на селянина, когато се е опит вал да застане на позициите на народа, да му даде възможност да каже своята дума за живота, за света. Белински вижда първоосновата на народността във верността на художника към жизнената правда, във верността на изображението на картините от руския живот". За да бъде верен на правдата на живота, за художника е нужно да притежава не само талант, но и мъжество. И което е не по-малко важно, да умее да се добере до правдата, която никога не лежи на повърхността, и за да я постигне, трябва да притежава прогресивен мироглед, да разбира законите, по които е устроен светът. Затова жизнената правда се открива само в прогресивното изкуство. Верността към жизнената правда е присъща на реализма: в реалистичното изкуство принципът на народността намира своето найпълно въплъщение. Необходимостта за художника да се насочи към живота на социалните низини се диктува в реалистичната естетика не само от стремежа да възпроизведе съществени страни на човешкото битие, но и от желанието да изрази, да утвърди позицията на мнозинството. Това е характерно за Белински, а също за Чернишевски и Добролюбов, които продължават на нов етап на общественото и литературното развитие разработката на концепцията за народността в литературата.