Национална научна конференция по случай 200-годишнината от рождението на Неофит Бозвели

На 20. ХІ. 1985 г. в Института за литература при БАН се проведе Национална науч на конференция, посветена на възрожден ския общественик и писател Неофит Бозвели по случай 200 години от рождението му. В нея взеха участие изтъкнати изследователи на литературата, културата и борбите на нашия народ през епохата на Възраждането. Конференцията бе открита от акад. П. Дине ков. Във встъпителното си слово той очерта мащабите на личността и делото на Бозвели, набеляза редица неизследвани и слабо проучени проблеми, свързани с неговия живот и творчество, изтъкна трудностите при анализирането на литературните изяви на народ ния трибун. В доклада си „Книжовното дело на Бозвели - трагично-бунтовна летопис на народна и лична съдба“ проф. д-р Г. Димов проследи развитието на Бозвели като творец и общественик, разширяването на неговия политически и литературен опит и извисяване то му като изключително богата индивидуал ност, която дълбоко въздействува върху умовете и сърцата на съвременниците си. Наблюденията и изводите на проф. Димов бяха подкрепени и доразвити от доклада на проф. д-р В. Трайков. В него задълбочено бяха осветлени взаимоотношенията между Бозвели и неговия бележит съгражданин, ученик и последовател Г. Раковски. Проф. Д. Леков в своя доклад „Бозвели в диалога на поколенията" анализира присъствието на писателя и общественика в ду ховното и творческото битие на различните генерации преди Освобождението, ролята му при формирането на школско-педагогическата интелигенция от 20-те и 30-те години и на литературното поколение от 40-те 60-те го дини. Проф. д-р Ил. Конев в доклада си изтък на, че диалозите на Бозвели отразяват рази скваните до него в дискусионен план акутни въпроси на българската действителност и това определя приноса му в изявата на дискусионното начало в книжнината ни от втората четвърт на миналия век, а също така поя снява своеобразието на диалозите и представя в по-пълна светлина сродството му с кни жовници като Н. Рилски, К. Фотинов, К. Огнянович, Г. Кръстевич и други автори на типично дискусионни произведения, 178 В доклада „Н. Бозвели и гръцкото просве щение" ст. н. с. к. и. н. Надя Данова чрез редица нови данни, получени при задълбо чен анализ и текстуални сравнения на книги от Свищовското читалище и „Славеноболгарское детоводство", значително разшири кръ га от гръцки автори, четени и използувани от Бозвели, с което се обогати характеристиката му на широко образован за времето си творец. В тази насока бяха и изводите на ст. н. с. к. ф. н. Ил. Тодоров. В доклада си „Н. Бозвели и руската литература" авторът изнесе изключително интересни факти за запазени непубликувани архивни материали, които са свидетелство за задълбочена работа на Бозвели с руски източници и разкриват неговите трайни литературни интереси, ши рок литераурен кръгозор, формиран и под непосредственото влияние на руската кул тура. В доклада на Н. Аретов също бяха на правени някои нови уточнения - след Бероновия буквар повествователните творби в „Славеноболгарское детоводство" (1 ч.) са втора печатна публикация у нас на антични автори. В докладите на Данова, Тодоров и Аретов литературното дело на Бозвели бе разгледано в по-широк литературен контекст, бяха потърсени връзките му с чужди лите ратури и бе изтъкната голямата художестве на култура на писателя. Ст. н. с. к. ф. н. В. Смоховска актуали зира делото на Бозвели, превърна го в наш съвременник. Чрез анализ на диалога „Любо питнопростий разговор" тя откри Бозвели като критик на обществено-политическия жи вот, обърна внимание на някои специфични черти на българската възрожденска действи телност и литература, поднесени във форми, които трябва да се разшифроват, за да се види тяхната връзка с общоевропейски идеи илитературни направления. В доклада „Първата биография на Н. Бозвели" патосът на авторката ст. н. с. С. Баева беше насочен към нов прочит на последното произведение на П. Р. Славейков, започнал своите литературни изяви под влияние на великия котленец и останал негов последо вателен ученик до края на живота си. Н. с. к. и. н. В. Димова разгледа връзките на Н. Бозвели със сръбската общественост през 30-40-те години на миналия век и изне се нови данни за отпечатването и разпространението на „Славеноболгарское детоводство" в Сърбия.