Емилиян Станев и Достоевски

„Този човек е невероятен, той обърна всичко с краката нагоре. Колкото го чета, толкова повече се дивя - как може да се роди такъв човек!... Той седи в краката на бога наред с Бетховен, Шекспир и античните. "1 Тези възторжени думи на Емилиян Станев за руския гений не са само красиви фрази. Паралелните изследвания на двамата творци разкриват огромното въздействие на Достоевски върху нашия майстор, който на родна почва талантливо прилага неговите велики психологически открития, както и някои композиционни осо бености и философски концепции. Много страни от светогледа на Емилиян Станев явно са изградени в съприкосновение или спор с дълбоката всепрониксаща мисъл на Достоевски. В редица изказвания той просто повтаря някои развъждения на своя гениален учител. Запознанството му с него датира още от ранната младост. Отношението към Достоевски минава през различни фази. На 18 години епочти невъзможно да се почувствува необятната психологическа и философска проницателност на този титан. За юношата Емилиян Станев Достоевски е нечист, душевно окаян човек "2. Той обаче все повече го увлича, разкрива му абсурдните противоречия на човешките характери, тяхната двойстве на природа. „Достоевски ми даде поглед за човека, много мъчителен, много драматичен. 3 Руският гений за нашия автор е не само откровение, но и болест. Той владее съзнанието му, поболява го със своя мрачен, до влудяване наелектризиран свят, в който бушуват и най-тъмните стихии на душата и в който светлите герои са разпъвани от непосилни беди и изпитания. И Емилиян Станев като Толстой психика. изобразява герои със здрава Болната душа не го привлича. Всъщност по своята творческа природа нашият автор е по-близък до Толстой. Зримите, пластични сцени и пейзажи в творбите му, виталните пориви на неговите герои, особено страниците, посветени на Костадин и Христина в „Иван Кондарев“, са достойни за перото на Лев Ни колаевич. И все пак Емилиян Станев не е от ранга на Толстой. Той не написа своите „Война и мир“, „Ана Каренина“, „Казаци“, не изгради такава неизбродимо богата галерия от ярки, незабравими образи като руския гений, който в това отношение едва ли има равен в световната литература. Неслучайно автори като Андре Мороа, Роже Мартен дю Гар са удивени от неговото непостижимо майсторство да вдъхва реален живот на своите герои, да създаде, по израза на Мороа, цял свят, толкова истински, колкото и действителният". Емилиян Станев не е, разбира се, и Достоевски,