Антон Дончев – „Докато не превърна цялата история в мой спомен...”

Виждаме как пред очите ни истините на създаваната днес литература гу бят своя блясък, властта си над съзнанието ни и не подхранват любопитството да се връщаме към книги, които са ни привличали и удовлетворявали преди десет или петнадесет години. Започвам с тая обща и малко безутешна конста тация наблюденията си над въпроси около създаването на „Време разделно" от Антон Дончев, защото романът е сред малкото, което вече две десетиле тия продължава да се търси и чете. Литературната критика го позабрави и ако го споменава, то е в обзорните прегледи, без анализ, без търсене на неизпол зувани пътища към идейно-естетическата същност на текста, а читателят - не; в ръцете му е деветото издание на книгата с все така голям за нашата Книгоиздателска практика тираж... Но не това ме насочи към предисторията на „Време разделно". Вярно c, че в еволюцията на историческия тип повествование той заема възлово място и се нарежда сред проявите, които още в началото на 60-те години ни убедиха, че предстоят важни естетически трансформации в нашата проза, че класическата вазовско-загорчиновска линия по същото време ни предлага своята „лебедова песен" в „Железният светилник“ и „Преспанските камбани" на Д. Талев и на нейна смяна идва философско-историческият разказ за българкото минало. Нещо повече - с „Време разделно" А. Дончев се насочи към фолклорно-митологични представи и наслоения в народната памет, които разкриха сложната си, с изключително богатство образотворческа демопсихологическа същност. Но и това не е подтикът за наблюденията над романа тук. Задачата ми е да засегна реализацията на творбата, да изтъкна някои черти на творческия процес с убеждението, че и подходът на А. Дончев с „Време разделно" може да бъде един от близките по време „уроци“ за в днешната ни литература. И младите В началото ме заинтригува неколкократно изказваното от А. Дончев твърдение, че „романът е написан за 43 дни“, че не го е поправял и текстът не познава мъчителната стилистична обработка, многото редакции и преписвания, че го е „прочел за втори път чак на коректури".