Поетическият свят на Александър Вутимски

И така Вутимски сам, в собственото си творчество, пряко дава основание на критиката да го обвини в доста грехове; достатъчни са дори цитираните два стиха. И всичко би било лесно и просто, ако срещу тях не стояха контрастиращите по смисъл: Не съм затворен кръг. - Стоя пред цялата безкрайност на света. - които неумолимо вече изискват по-диференциран подход и оценка, преодолели две опасности. Първата - с лека ръка поетът да бъде обявен за декадент, с което фактически бихме признали, че Вутимски е закъсняло копие на париж ката бохема, подражател, и то книжен, литературен на отдавна преодолени настроения и поетически щампи, т. е. поет без собствен поетичен свят. Другата - явяваща се като най-естествен контрапункт на първата, е да се изпадне в апологетика и да се надхвърли реалното място на поета в развоя на българската литература. А истината този път май не е, както обикновено, по средата, а малко встрани. И може би, ако се проследи пътят на поета, ще приближим поне малко до нея. ce Ранните му стихове (едва ли има български поет, при когото разделянето на лириката на „ранна“ и „зряла" да има толкова условен характер), създаде ни в периода 1936-1938 г., изцяло носят духа и патоса на времето. В Ули цата" можем да открием отгласи от поезията на Смирненски, в „Пролет" - от Фурнаджиев: повечето от тях, появили се на страниците на „Ученически подем“, „Звън“, „Светлоструй" и др. или изобщо невидели бял свят, са заре дени с бодро, жизнерадостно чувство, с изначална радост от живота. Същото се отнася с малки изключения и за стиховете в сборника „Праг". Нещо повече, много от ранните му поетически опити са близки до духа на пролетарската ни поезия, с мечтите за по-добро бъдеще (. Село"), с вярата в бедния народ („Моята страна"), с оптимистичната изповед в „Пробуждане" и найвече с призивните интонации в „Тия дни на нестихващи тръпки“, „Зов". Можем да открием дори естетически спор" с поезията на лилиите и лунните води и ясното съзнание за динамиката на епохата („Вчера и днес"), за романтиката на новото време. Т. е. естетическото му самосъзнание (доколкото е формирано) хармонира на революционния устрем. А има и стихове, в които ясно е прокарана границата между класите („Ресторант"), стихове, поели социал ния му протест; има и такива, в които пряко е афиширана органическата му връзка с проблемите на века