Литературни списания от СССР, ГДР, Австрия и Испания

В юбилейната рубрика „Към 40-годишнината от победата" са поместени статиите на С. Страшнов „Родени от войната (За поетическите поколения)" и на Ал. Рубашкин „Еренбург на война". Статията на С. Страшнов е посветена на поетическите поколения, родени от войната". В началната част е направен преглед, в който се проследява употребата на понятието „пое тическо поколение". В допушкинската епоха - се казва в статията - поетите се характеризират съобразно с литературните жанрове, които разработват - елегик, одописец, баладик и т. н. Същевременно съществува и друг принцип на обединяване - около крупни художествени индивидуалности - например, поет на пушкинската епоха“, „поет от тютчевската плеяда", "поет от некрасовската школа и др. В съветската критика разговор за поетическите поколения започва през 20-те години - един от първите, третиращ тази тема, е А. В. Луначарски, който в 1924 г., когато общото внимание е приковано към борбите на литературните групировки, дава обемна сравнителна характеристика на пър вата и втората вълна на пролетарската поезия. В литературата се появяват нови форми на развитие, поетите се освобождават от груповите пристрастия и в средата на 30-те години - пише Страшнов - е било възмож но да се говори вече за няколко поколения съветски поети, всяко от които носи със се бе си свои теми, поставя си свои поетически задачи". Въвеждането в оборот на новото понятие поетическо поколение" е продикту вано от самия характер на изменилия се ли тературен процес. В тази връзка е отбелязана и мисълта на видния съветски литературовед М. Б. Храпченко, който казва: „В ХХ век не само значителните, но и повече или по-малко забеле жимите изменения в характера на образното творчество в много по-голяма степен са свързани с колективните усилия на писателите, отколкото в XIX век, когато основните пътища на литературното развитие се опре делят преди всичко от творческите завоевания на големи художници на словото." Страшнов се спира и на направеното в тази насока от немския литературовед Ю. Петерсен - той разглежда факторите, които водят до създаване на литературни поколе ния: това са сходното идейно наследство, датата на раждането, образованието, личната връзка, единство на преживяното, един и същ образец за подражание и стил и др. Нуждата от понятието творческо поколение се повишава там - пише Страшнов, - където художникът съзнателно се ориентира към сближаване с действителността, а различ ните литературни обединения се отнасят едно към друго без антагонизъм. Всичко това е особено актуално за изкуството на социа листическия реализъм. Но въпреки известни опити да бъде определено понятието поетическо поколение" - счита Страшнов - все пак някои аспекти на проблема остават неизяс нени. Първо, това е въпросът за съотноше нието между социални и литературни поколе ия, а следователно и въпросът за художе ствената специфика на последните. Второ - изтьква Страшнов - трябва да се замислим над това, в каква степен творческата еволю ция на писателя зависи от момента и характера на неговото съвместно с поетическата генерация самоопределение. Това ще позво ли да се изясни диалектиката на взаимодей ствието в литературния процес на общото, особеното и индивидуалното.