Аналитичност и съпреживяване („Александър Вутимски” от Божидар Кунев)

Не зная дали няма да прозвучи маниерно, ако кажа, че монографичното изследване за Александър Вутимски е една изповедна кни га и своеобразна проверка за критическия манталитет на Б. Кунчев. Тя етакава както по онова скрито вътрешно съответствие между поета и неговия изследвач, така и в начина, по който са използувани автентичен исторически материал, лични впечатления и найвече предпочитанията на собствения вкус, подчинени на литературоведческата задача да се изяснят отделни звена от литературния процес в края на 30-те и началото на 40-те години. В уводната част на книгата си Кунчев споделя, че поетическото творчество на Вутимски, където истината и красотата са изстрадани с неповторим драматизъм", е в същата степен и необикновено послание", с което един смутен, но влюбен в живота артист поздравява съкровените ни основания да търсим и да се надяваме". Поставени в на чалото на изследването, тези думи открояват особения характер на критическия анализ, неговия съпреживяваш нерв, амбицията не само теоретически да се обяснят законите на творческото развитие, логиката на лиричес кото действие, но и да се уловят конвулсиите на една душевност, за което са необходими сетивата на поет. Самият факт, че досега не е публикувано нито едно систематизирано изследване върху Вутимски, е силно доказателство за своеобразната природа на този тво рец и за трудностите, които биха съпътству вали всяко по-задълбочено и изведено в ис торически план наблюдение. Отделните ста тии на М. Наимович, на З. Петров и др., както и спомените на ония, които са познавали отблизо личността на Вутимски, са оставяли винаги на заден план някои основ ни въпроси от постиката и естетиката на неговата поезия, без които всеки опит да се определи мястото му в нашата лирика би загубил своя смисъл. Успехът на Кунчев трябва да се търси именно тук - в задълбо ченото и прецизно анализиране на отношението личност-творчество-житейски обстоятелст ва, както и в опита да се определят границите, в които психографията на творческия опит се издига на нивото на философско-естетически синтез и идеологическа преценка на човешката природа и гражданската позиция, на поетическия натюрел и устойчивите елементи в социалните възгледи. И на мен лично ми допада стремежът на Кунчев чрез разчитането на тази сложна диалектика да открие възможностите на таланта и посоките, по които човешката съдба ще изведе развитието на един поет, в чиято трагичност не е трудно да се предусети обре чеността на всеки опит за преодоляване гра витацията на битието, жестоките закони на социално-политическата действителност.