Литературни списания от СССР, ГДР, Австрия

Началната статия на кн. 2 Носталгия по класическата форма" е посветена на литовската литература. Авторът и Витаутас Кубилюс проследява състоянието и развойните тен денции в литовската литература след Втората световна война. В първите редове на изследването вниманието на читателя е насочено към един вечно актуален проблем в развитието на изкуството и литературата - новаторството и традицията, като се изтък ва, че през различни исторически периоди взаимоотношенията между тези две неразривно свързани страни на литературния процес далеч не са гладки и безбурни, поняко га се стига до резки стълкновения между новаторските и традиционните тенденции и на авансцената излиза ту едната, ту другата от тях. Литовската литература попада във водо въртежа на европейските литературни тече ния направо от фолклора и усвоява активно съвременните форми на художествената реч. През 50-те години тя си спечелва званието търсеща, новаторска литература, литература, която преодолява инерцията. Но - както пише В. Кубилюс - на литовската литература и ставало все по-трудно да удържи на необ ходимата висота гордо веещото се знаме на новаторството, литературният живот се стабилизирал и духът на радикални промени не можел вече да подхранва художественото слово. Жаждата по експерименти се изтлас ква малко по малко от носталгията по кла сическата форма. След като легализира дифузията на жанровете и хибридните композиции, литовската литература започва да тъ гува по трайни и устойчиви форми. Докато през 50-те години тя гори от решимост да създаде нещо съвършено ново, то по-късно погледът й е отправен към традициите, схващани като корени на националното своеоб разие и сила. Новаторите, възприели идеята за вулканичност на творчеството, заменят плана на произведението с импровизацията, причинната зависимост с променливата въл на на настроението, последователното развитие на художествената идея - с импулсивна смяна на изобразителния план, хармонията в интонацията и стила - с контрастни съ четания. B периода на новаторските търсения и жанровете претърпяват съществени измене ния - появяват се отделни форми, които не могат да се вместят в традиционните схеми на жанра. В стремежа си да се освободи от тес ните граници на литературното мислене в следвоенните години, от външната и вътреш ната регламентация, Е. Межелайтис провъз гласява програма, която да интегрира всич ки жанрове и форми на творчеството - да се създаде един синтез от поетически форми, където биха се сплавили в едно цяло минало, настояще и бъдеще, каноническите и белите стихове, прозата и диалогът, мисълта и чув ството, музиката и пластиката".