Споменни есета от Ефрем Каранфилов

Като използува личния си опит от пре живяно и прочетено, в книгата си Ефрем Каранфилов прави своите открития в област та на психологията на личността и на народопсихологията. С веща и сигурна ръка скицира собствения си портрет с прелестната смесица от есеистика, критика и белетристика. Една богата и артистична натура ни предлага своите максими" често във вид на афоризми (За детството и юношеството"). Той нерядко тръгва от малкото, дребното, интимното и някак си неочаквано открива здрава нишка с голямото, важното, значимото. Така например в духовното изграждане на човека, на отделната личност вижда образа на учителя. На любимия учител. Както и в духовното изграждане на родината. Родината е постоянна тема в творчеството на Ефрем Каранфилов. За него тя се олицетворява не само в родния край, родния град и родната река или планина, не само с улицата, на която си живял, и с родната къ ща, където си прекарал златните сънища на своето детство. Родината - това несъмнено са и приятелите, с които те свързва здрава дружба от най-ранната ти младост, и учили щето, и книгите, които за пръв път са ти открили широкия приказен свят на въображе нието. Разбира се, писателят не говори въ обще за родината или за родния град, във всеки негов ред, във всяка дума се чув ствува присъствието на родния му Кюстендил с прелестните му околности, със зеленото рухо на Хисарлька, със Струма, завинаги свързала името си с легендарните ни войводи и революционери от Гоце Делчев и Яне Сандански до Каляшки, Демиревски, Парапунов. Големи пости и художници начело с Никола Йонков Вапцаров и Владимир Димитров - Майстора оттук са тръгнали по света, за да разнасят красотата, силата и славата на българския творчески дух" (с. 40). Той си спомня за плясъка на тъжните води", за „скръбната песен на легендарната река", защото тя е звучала непрекъснато през дет ските му години. Но тъжните реминисценции, защото във всеки спомен от детството, дори B най-светлия, има и по малко носталгия, се уравновесяват с оптимизма на автора по отношение бъдещето на родния град и род ната река, на родината. Есетата, в които най-ярко се откроява лич ността на писателя, неговото израстване като гражданин и творец, са „Среща с литературата“, „Среща с любовта“, „Среща със смърт та," „Юнкерските години“, „Как написах книгата „Българи". Те са най-изповедните и може би най-изстраданите. He e Оригинална мисълта, че творецът B сравнение с другите остава завинаги млад, защото най-често се връща към своето детство. Но у Ефрем Каранфилов тя се обогатява, детайлира, превръща се в негова - тя е лайтмотив на много негови произведения. Не можем да не се съгласим с него, защото Именно писателят успява да запази свежа своята памет, емоционалната оцветеност на спомена, чистотата на преживяването - та кива, каквито са били в детството му, само че преосмислени, пресети през разума на въз растния. Неслучайно афоризмите „За детст вото и юношеството имат за мото мисълта на Русо: „Помни, че си бил дете!" Тази мисъл пронизва цялата книга, тя му е дълбоко родствена и винаги когато пише в книгите за детството, в една или в друга степен я зашищава.