Творецът и неговият двойник от Людмила Григорова

Теоретическото и практическото значение на монография, която изследва творческото самосъзнание и взаимоотношенията худож ник общество, е много голямо, защото в условията на развитото социалистическо общество статутът на творческата личност при- доби особена тежест. Днес да си творец означава да се нагърбиш с огромна отговорност за всяка изречена от теб дума, да от стояваш съзнателно позицията, която си из- брал. Все повече и повече самосъзнанието на писателя определя границите на художестве ното внушение, което постига творбата. В сложните взаимоотношения между героите в драматичния сблъсък на идеи се отразява личността на твореца, неговият мироглед, неговото отношение към най-важните пробле ми на нашето време. В този смисъл историческият преглед на развитието на темата за 180 творческата личност и творчеството като обект на литературно претворяване" ни дава възможност не просто за сравнение, а за същ ностни изводи, отнасящи се до обективните тенденции на епохата, в която живеем, до еволюцията на хуманистичния светоглед. В книгата си „Творецът и неговият двой ник" Людмила Григорова повежда читателя именно към такъв тип размисъл - авторката чудесно познава литературния материал, който привежда, тя свободно борави с художест вени факти, извлечени от опита на три велики западноевропейски литератури (френската, немската и английската) в един сравнително продължителен период от време - началото на ХІХ до средата на ХХ в. Изследването включва някои от най-сложните явления, от най-противоречивите течения в историята на изкуството след Великата френска револю ция - за да достигне до търсените изводи. Григорова трябва да обясни специфичното за романтичната визия за света, да открие в романтичния феномен онези предпоставки, които обуславят многообразието от модер нистични концепции, да свърже естетическото Кредо с отношението на творците към общест вено-политическите преобразования, да очер тае най-съществените особености, които про тивопоставят реалистичното творчество сре щу субективизма на измите. Този подход изисква не само да се познава в детайли творчеството на видните западноевропейски творци, но също така в единичното да се открива особеното и общото, да се пресява стриктно несъщественото, конюнктурното, за да се създаде вярна цялостна картина, да се получи обобщен тип творец, който напълно да отговаря на същинския си исторически двой ник". Много трудно е да се изведат такива модели, защото всяко течение, всяко литературно поколение има своя специфика, свои „отклонения" от манифестната догма. Често пъти големите творци въобще не се побират в рамките на определен творчески метод, а дори и онези, които теоретически се опитват сляпо да следват предписанията, в художествената си практика също се оказват далеч от намеренията. Конкретният литературен живот винаги е по-богат от теоретическите посту лати - и затова е необходимо особено вни мание, когато въз основа на конкретни литературни факти се правят опити да се достиг не до обобщение.