За първото представяне на старонордическа литература в България

Преди около петнадесет години в българските кръстословици започнаха да се появяват дефиниции като древноскандинавско народно предание" и, название на сборник скандинавски легенди". Естествено търсеха се думите сага" и, Еда". Колкото и неточни да бяха дефинициите, още по-неточни, дори мъгляви се оказаха при проверка представите не само на любителите на кръстословици, но и на самите съставители за понятията, означени с тези две малки думи. Така се стигна до въпроса: „Колко ли са хората в България, които знаят, че сагите и Еда са не само предания и легенди, а са цяла една литература?" Доколкото можа да се установи, в България никога не са издавани преводи от оригинали на северноевропейска поетична и сагова литература. Някои саги (в превод на други езици) са служи ли на български учени - историци, литератори и филолози - като източници за техни трудове, където ги срещаме споменати или цитирани. Никой не се е занимавал по-обстойно с тях като ли тературно явление, никой не ги е превеждал. В интерес на истината тук му е мястото да се признае, че когато си зададе гореспоменатия въпрос, авторката на настоящите редове не можеше да твърди, че познава основно нордическата литература. Тя не беше специалист, а по-скоро ентусиаст в тази област - ентусиазъм, породен от един учебен сборник на известния шведски филолог и специалист по сагите проф. Елиас Весен и подхранван спорадично от случайно намерени четива. Последваха години на по-системно четене и проучване, докато се стигна до заключението, че е крайно време българските читатели да бъдат запознати с тази литература, считана за едно от върховите постижения на европейското Средновековие. Излишно е да се споменават тук някои трудности, срещани при опитите да се събуди инте рес към сагите. Може би ще е по-точно да се каже, че интересът вече е събуден, но още няма разбиране за проблематиката. Затова нека се надяваме, че трудностите ще се преодолеят. Първият успех е налице. През 1976 г. в сборника „Северни морски новели" (ДИ „Г. Бакалов", Варна; съставител доц. Г. Вълчев) бяха включени две саги: исландската „Сага за Гунлауг Змийски език" из родовите саги и „Битката край Сволд" из „Хеймскрингла" на Снори Стурлусон. Читателите ги посрещнаха добре.