Отблизо и отдалеч от Симеон Хаджикосев

И новата книга на Симеон Хаджикосев „Отблизо и отдалеч" затвърждава впечатле нието за неговите бързи и ярки критически рефлекси, за умението му да следи отблизо литературния процес, да бъде винаги в крак с новите моменти в него. В някои отношения тя се родее по конструкция и проблематика с книги като „Поезия, проза, критика“, „Проза и време", „Патриотизъм, партийност, творческо вдъхновение" или „Критически при- страстия", „През погледа на критика“, „Кри тически делници", в които бяха показани едни от най-интересните и проникновени наблюдения на Хаджикосев върху днешния литературен делник. Същевременно с това показва и Някои нови тенденции и плодотворни търсе ния, очертава с още по-голяма широта и обхватност тънките му прозрения, острата наблю дателност върху явленията, върху завоеванията на отделни автори. Още в първия раздел на книгата „Процеси в съвременната проза" изпъкват двете статии „Типология на съвременния български разказ" и „Проблеми на съвременната българска нове ла". Освен няколкото изследвания на Михаил Василев върху българския разказ, както и на изтъкнати литературоведи като Г. Цанев, Р. Ликова и др., почти никой от по-младите критици не се е спирал подробно, с нужната авторитетност и сериозност върху развитието на късите белетристични жанрове, традиционни за нашата литература. През последните годи ни с развитието на романа без съмнение нарасна и интересът към него, появиха се и такива плодоносни изследвания като тези на Т. Жечев и Б. Ничев, които показаха на високо съ временно равнище убедителното анализиране на особеностите на жанра и неговите завоевания в прозата ни. В историко-литературен план Елка Константинова и Кръстьо Куюмд жиев разгледаха състоянието на разказа и повестта, предимно в първите години след Девети септември и непосредствено след Април ският пленум на ЦК на БКП от 1956 г. Но през последните петнадесетина години разказът и новелата претърпяха осезателни изме нения и в това отношение Симеон Хаджикосев вярно улавя редица характерни моменти. Ценното при него е, че той смело и бързо се ориентирва в потока от книги, намира онези творби, които наистина дават възможност да се проследи новата тенденция, да се покажат редица интересни моменти. Заслужават внимание например тенденцията към миниатю ризиране на разказа, която вещо и с разбиране Хаджикосев е посочил в първата си ста тия. Или предпочитанието на някои белетристи към формите на сатиричната гротеска, появяването на хумористичната новела, разгледани във втората статия. Веднага личи, че критикът не се движи по повърхността на тематичния обхват. Задълбочено, с нужния усет той забелязва редица автори и техни творби, които се налагат през последните години. Хубаво е и това, че Хаджикосев не робува на установените вече ценности, много често той изследва млади прозаици, техните търсения и по този начин има възможност наистина да открои новото, което тепърва кълни и ще дава плодове. Във втория цикъл, озаглавен „Прелиствайки златните страници", авторът на сборника е включил някои от своите най-нови изследвания върху класически произведения. Но и тук той не върви по пътя на утвърденото, спира се върху образи и творби, които са го развъл нували, които са го накарали да се върне отново към тяхната самобитност и художестве но проникновение. В някои от тези изследвания на Хаджикосев личи ясно културата, активната му мисъл, вярната и находчива кри тическа инвенция. „В „Съдбата на мечтателя" той се спира на мястото и ролята на Раковски в нашата литература, но наред с познатите и утвърдени вече преценки Хаджикосев засилва редица свои наблюдения и изводи. Например сравненията между Раковски и Христо Ботев, отлично намерената връзка между двамата поети. Заслужава внимание подходът на критика, който убедително насочва към своите наблюдения, изтъква със сериозна аргументираност изводите си: И все пак тази несполучена поема заслужава по-видно място в историята на българската литература. Както изгубените „Анали" на римския поет Квинт Ений са били творчески образец за шедьовъра на Вергилий „Енеида", "Отлъчие..." на Раковски е образец на младия Ботев при на писването на поемата „На прощаване".