Един поглед към поезията на Христо Ботев

Всичко в личността и живота на Ботев сочи, че от него блика неукротима енергия, насочена към творчески израз, чието най-непосредствено средство е било словото. Това страстно неприемане на действителността такава, каквато е, за което говорят буйствата на недисциплинирания одески гимназист, е доказателство, че в душата му живее идеалът на някаква друга, висша действителност - първото психологическо условие за раждането на поет. От този душевен разрив, рабира се, може да се роди и празен мечтател, и социален бунтовник. Но това са две темпераментни разновидности на поета. Ботев по темперамент не е от празните мечтатели. Че ще стане революционер, вече си личи от одеските му похождения из тъмните среди на нихилистите. И от страстното поглъщане на литература, която, както и всички нас, духовно го създаде - руската литература през 60-те -70-те години, както оригинална, особено публицистическата (Добролюбов, Чернишевски, Писарев), така и преводната" (д-р Николай РуселСуздиловски). Но освен тази публицистична литература синът на даскал Ботьо Петков чете страстно и поезията на Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Язиков, Шевченко. Клокоченето в юношеската му душа явно търси литературен израз, поетически пример. Единият пример живее в душата му - тъжните песни на майка му. Но този пример, макар и така сърдечно скъп и роден, явно е недоста тьчен. Обективното историческо развитие на българската литература е тръгна ла по други пътища, различни от фолклорните. И затова бъдещият български поетически гений жадно се обръща към образците на по-развити литератури. Защото примерите на родната лична поезия все още не са били достатъчно зрели, за да опиянят душата му. Макар че младият Ботев ги е знаел - неслучайно той изпраща първите си поетически опити на най-прочутия по това време български поет в Цариград - дядо Славейков, който и напечатва един от тях - Майце си" - в своята „Гайда“ на 19 април 1867 г. По това време Ботев вече се е върнал в Калофер и първата му поетическа публикация, отекнала сред съгражданите, навярно го е изпълвала с мъничко суетна гордост, която не е чужда на всеки - особено начинаещ - поет. С такова гордо творческо самочувствие е пронизана и пламенната реч, която произнася на празника на солунските братя - спокойната книжовна кариера явно не е блазнела младия автор толкова, колкото бунтовната. Пенчо Славейков си спомня, че баща му имал тетрадка с изпратените му ранни поетически опити на Ботев, която изгоряла по време на старозагорския пожар. Защо нищо от тях не е публикувано (ако такава тетрадка е съществувала) остава в тайна. Може би тези първи творби са били слаби и Славейков не ги е одобрил, макар че - при ранната зрелост на „Майце си" и тогавашното равнище на българската поезия - е трудно допустимо Ботевите поетически опити 32 (дори първи) да са чак толкова слаби, за да не предизвикат интереса на Сла вейков. Може би тези първи творби са били от рода на „Хайдути" (за което някои изследователи предполагат да е най-ранна Ботева творба), а хайдушката романтика е била трудно пропустима в цариградския печат, въпреки че султанската цен зура съвсем не била от най-страшните, както ще покаже сетнешното политическо развитие. Може би подобна тетрадка у стария Славейков да е била изпратена по-късно време. А може...