Димитър Димов и Градината на мъките от Октав Мирабо

Въпросът за литературния вкус и предпочитания, за познавани и обичани автори, за изпи тани влияния и мястото им в творческия процес на Димитър Димов не е изследван цялостно и задълбочено. Настоящата статия представлява опит да се хвърли светлина върху този проблем. Широко известно е вече, че романът на Октав Мирбо „Градината на мъките“ е произвел върху Димитър Димов поразително впечатление, което го владее дълбоко и трайно. За това раз казват в своите спомени близките на писателя. „Много пъти ми е говорил за книгата на Октав Мирбо „Градината на мъките" - твърди проф. Борис Койчев. - Показваше, че му е направила извънредно силно впечатление. Като че ли тази книга го беше заинтересувала повече от всички други." „Още когато се запознахме с него, едно от първите неща, които ми каза, беше: „Чели ли сте „Градината на мъките" от Октав Мирбо? За тази книга говореше с някакво особено въоду шевление" - допълва Нели Доспевска. И в първите му разговори с Лена Левчева, повече 15 години по-късно, отново се появява „Градината на мъките“, която и дава да прочете и за която и говори продължително и с увлечение. С конкретно позоваване на това произведение се срещаме в незавършения неозаглавен роман на Димитър Димов: „За Червенко нямаше нищо по-страшно от концерт. Той предпочиташе да го умъртвят, както в градината на мъките, със звук на биеща камбана, отколкото да слуша два часа виене на цигулки." OT Според Л. Левчева Димов се е запознал с тази творба на 26-годишна възраст. Това твър дение съвпада със спомените на Б. Койчев, че разговорите му с Димов на тази тема могат да се отнесат към тяхното студентство, а и към следващите години, в които той не е получил още признание на писател. Френският романист и драматург Октав Мирбо (1850-1917) става широко популярен у нас в началото на ХХ в. От 1905 до 1928 г. той е издаван близо 20 пъти. Негови произведения се появяват почти ежегодно, рядко с по-големи интервали, като най-наситен е периодът 1909-1919 г. Интересът към този автор може да се обясни с голямата популярност, която той придобива в Русия в края на XIX и началото на ХХ в. - през 1908-1911 г. в Москва е отпечатано пълно събрание на съчиненията му в 10 т., М. Горки дава висока оценка на комедията му „Les affaires sout les affaires" (преведена у нас под заглавие „Интересът преди всичко"), която се счита за връх в неговото творчество. О. Мирбо става известен и като защитник на Драйфус, присъеди нявайки се към Емил Зола. По това време, през 90-те години на XIX в., се наблюдава демокра тизиране на неговия мироглед, засилват се контактите му с прогресивната интелигенция. На демократичните обществени кръгове творчеството на Мирбо импонира с изобличителния си и бунтарски патос. След 1897 г. обаче антибуржоазните мотиви в него остават на заден план. Господствуващо място заемат натурализмът, еротиката, душевната патология, проявени като тенденция още у ранния Мирбо. Към началото на този втори момент в творческото развитие на автора се отнася романът „Градината на мъките“ (1899). На български език той се появява две издания - през 1911 и вероятно през 1918 или 1919 г., т. е. в десетилетието, което бележи най-високата точка на интереса към Мирбо в България.