Чуждият разказ днес

Във века на небивалия разцвет на романа разказът не само продължи да живее, но и предлага големи изненади и нови открития. По своята природа къ сият разказ е епизод от неизчерпаемия роман на човешките съдби. Това обуславя вечността на разказа. Независимо от промените в техниката на създаването и онова, което се нарича лиризация и драматизация на късия жанр, наблюдаваме нещо неизменно. При всички обстоятелства разказът е възпроизведена човешка история, възникнала от непредвидените прояви на човешкото сърце - обич, омраза, мъжество, достойнство, страст, жертвоготовност, самота, жажда за обшуване и т. н. B. И досега примерно разказът в американската литература има милиони чи татели. Самият американски разказ възниква през първата половина на XIX Той се ражда от прочутата стремителност на американския живот. Американската надпревара с времето роди кратката белетристична форма, която и в ерата на романа не залезе. Напротив, тя влияе на романното повествование, придобило новелистични черти. Американският разказ, чийто първомайстор е Едгар По, а истински родоначалник е Френсис Брет Хард, побира в себе си наблюдения над средния американец, зает в непосредствената жизнена деятелност, с неговите мисли, с неговата груба, често вулгарна лексика. Краткият разказ рисува Америка със специфичния и начин на живот, с нейния особен колорит. Прародител на късия американски разказ е веселият хумористичен откъс поднесен в анекдотична форма. Роден и разцъфнал в средата на улицата, на бакалницата, на кръчмата, американският анекдотичен разказ получава и литературна реализация. При своята обработка непосредствено жизненият хумор запазва точността, сбитостта си, оригиналността и неповторимата си индивидуалност. Всичко това е възможно благодарение на факта, че хуморът запазва дъха на определеното място, на определения диалект, на определени хора. Заедно с това тия хумористични откъси в началото се осъществяват било с размера на вестникарския абзац, или в най-добрия случай на половин страница машинописен текст, като запазват точността и мекотата на изображението. В характеристиката му влиза липсата на многословие, на емоционалните ефекти - в замяна на това тези хумористични откъси направо попадат в целта. Без всякакъв страх от обви нение в неблагоприличие и лошо възпитание хуморът преследва едно - оригиналността. Неусетно в тези откъси започват да се открояват епизоди и характери. В ня колко фрази се нахвърля портретът на цяла общност или на определена гру па хора. Точно тази лаконичност на литературната реализация, както пише споменатият родоначалник на същия жанр Хард, е съществена черта на американската литература.