Четири разговора с Ангел Тодоров (детство, юношество, гимназиални години)

Другарю Тодоров, знаем от литературните справочници, че сте роден в гр. Видин през 1906 г. Но за читателите, литературните изследователи и всички, които биха искали да знаят нещо повече за Вас, това е съвсем недостатъчно. Затова ще Ви помоля да започнем от началото: разкажете ми по-подробно точно кога сте роден, от какво семейство произхождате, кои са баща Ви и майка Ви, каква е тяхната професия и дейност. Разкажете ми и за някои по-интересни Ваши роднини и близки... Освен това много ме интересуват Вашите първи спомени за родния град, за атмосферата (семейна, обществена и т. н.), при която сте отрасъл (разбира се, имам пред вид първите ви съз нателни години), за хората, които сте запомнили от това време и които имат някакво отноше ние към Вашето формиране като човек и творец... - Ще ви разкажа, но с едно предисловие. Чак до 1916 г., когато бях 10-годишен, в Бълга рия за разлика от почти цяла Европа се прилагаше т. нар. Юлиански календар - година от 365 дена, като всяка четвърта е високосна, т. е. има 366 дена. По тоя начин се изпущаха мину тите над приетите 365 и четвърт дена на въртенето на Земята около Слънцето. Папа Григорий през XVI в. е наредил да се изчисляват и тия минути - т. нар. по негово име Григориански календар, по който през нашия век към старата дата трябваше да се прибавят още 13 дена. Бях в четвърто отделение (сега четвърти клас), когато учителката се обърна към нас с въпроса: - Деца, коя дата сме днес? - Ние и отговорихме хорово: - 1 април, госпожице! - Не, деца, днес е 14 април. - И ни обясни, че от тоя ден навлизаме в новия календар, „ставаме европей ци". Така аз загубих без всякаква вина тринайсет дена от моя живот, които просто изчезнаха, хвръкнаха във въздуха: цяла дяволска дузина. Но какво ли не съм губел... По тая календарна история в паспорта ми е отбелязано, че съм роден на 7 октомври, но истинският ми рожден ден е 20 октомври 1906 г. През оная година България е още княжество, при това васално на султана (независимо царство става през 1908 г.). Под османско иго пъшкат големи части от Балканския полуостров, включително сегашния Благоевградски окръг, тогава Горноджумайски. На власт е Народнолибералната партия на генерал Рачо Петров, който поради обвинения в афери отстъпва министърпредседателското място на друг лидер на либералите - Димитър Петков, известния Сви рчо. В онова време става една голяма стачка на железничарите, потушена с жесток терор. През същата година са в апогея на своето творчество Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Константин Величков, Стоян Михайловски, Тодор Влайков, Пенчо Славейков, Цанко Церковски, Антон Страшимиров, Кирил Христов, Елин Пелин, Пею Яворов. К