Маркс и Лесинг

През май 1979 г., по случай 250-годишнината от рождението Г. Е. Лесинг, в университета „Мартин Лутер" - Хале, ГДР, се състоя международна научна конференция, в която участвуваха около 250 лесинговеди от цял свят. В речта си при откриването на този форум проф. д-р Герхард Енгел, зам.-министър на висшето образование в ГДР, подчерта, че Лесинг винаги е бил разглеждан от революционната работническа класа като неин духовен предтеча". Неговото многостранно наследство принадлежи към „предисторията на марксизма в Гер мания; за въздействието на Лесинговото дело е допринесло преди всичко пос редничеството на Л. Бьорне, Х. Хайне и младохегелианците. Г. Енгел изтъкна и приноса на конференцията за изясняването на историческите отношения между марксизма, от една страна, и Просвещението като специфична проява на пред революционната бюргерска идеология, от друга. Просвещението е един от цен тровете на сблъсъците в идеологическата борба между капитализма и социа лизма за правото върху националните културни наследства, а Г. Е. Лесинг с без съмнение централната фигура в Немското просвещение; логично би било следователно очакването, че на Лесинговия международен форум ще се появи и едно изследване на отношението на Маркс и Енгелс към Лесинт. Но само в Няколко доклада бяха посочени отделни моменти от това отношение: имената на Маркс и Енгелс бяха споменати поотделно по десетина пъти и само три-че тири пъти във връзка с някакво конкретно сходство между класиците на науч ния комунизъм и Лесинг. Този въпрос остава все още едно бяло петно"; за съжа ление марксистките-лесинговеди не поставиха решаването му като една от за дачите на съвременното лесинговедение. А как може да бъде то марксистко, без да е изследвано отношението на самия Маркс към Лесинг? Или на Енгелс и Вл. И. Ленин към Лесинг?