Героят-утопия е явление, което се противопоставя на често изтъкваната през нашия век тенденция към дегероизация и дехуманизация, към разпадане на литературния герой. Той е антитезата на „човека без качества", на загубилия името и самоличността си, на homo absurdus, който според Натали Сарот единствен може да бъде новият пратеник в литературата. Макар че ще го наричаме герой-утопия, утопичното не го определя напълно, не го просмуква от край до край. Утопичното обозначава най-общо неговата насоченост, широкия прозра чен хоризонт, към който той се стреми и зад който най-сетне се изгубва за погледа на нашето време. Той не е схема или прогноза за човек, не е рецепта за преу стройството на човека и населява не традиционните утопии и абстрактни модели на идеални общества, а пластичните светове на художествената литература. Неговата реална основа е в опита да се обхванат различните страни на съвре И C менния човек — но да се обхванат и интегрират по начин, който е вече пробив надникване в бъдещето. С други думи, утопичното у него трябва да се разбира именно като тежнение, като разтапяща се в далечна прозрачност тенденция, която тръгва от днешния човек с неговите проблеми и несъвършенства, с парадоксите и противоречията на съществуването му, със страданията му, но и неговите постижения и стремежи, перспективи и възможности, и тръгвайки оттук, постепенно бележи очертанията на качествено различен от нас човек. Тази тенденция може да се яви само като намек, но може да отиде и твърде далече в опи тите да се изобрази същество, което да действува, да чувствува и да мисли света по начин, коренно различаващ се от нашето действуване, чувствуване, мисле не. Така че без да се дефинира строго, територията на героя-утопия се очертава B рамките на тази обща насоченост - от стремежа да се обеме реалното богат ство на сега живеещия човек, чиято вътрешна усложненост и дълбочина го извежда до съприкосновение с бъдещето на света и човека; през поетичния и метафоричен израз на един още несъществуващ, но предчувствуван човек; до опи тите да се моделира повече или по-малко конкретно съществото - или въобще разумът, който ще ни продължи.
Героя-утопия
-
-
KeywordsSummaryГероят-утопия е явление, което се противопоставя на често изтъкваната през нашия век тенденция към дегероизация и дехуманизация, към разпадане на литературния герой. Той е антитезата на „човека без качества", на загубилия името и самоличността си, на homo absurdus, който според Натали Сарот единствен може да бъде новият пратеник в литературата. Макар че ще го наричаме герой-утопия, утопичното не го определя напълно, не го просмуква от край до край. Утопичното обозначава най-общо неговата насоченост, широкия прозра чен хоризонт, към който той се стреми и зад който най-сетне се изгубва за погледа на нашето време. Той не е схема или прогноза за човек, не е рецепта за преу стройството на човека и населява не традиционните утопии и абстрактни модели на идеални общества, а пластичните светове на художествената литература. Неговата реална основа е в опита да се обхванат различните страни на съвре И C менния човек — но да се обхванат и интегрират по начин, който е вече пробив надникване в бъдещето. С други думи, утопичното у него трябва да се разбира именно като тежнение, като разтапяща се в далечна прозрачност тенденция, която тръгва от днешния човек с неговите проблеми и несъвършенства, с парадоксите и противоречията на съществуването му, със страданията му, но и неговите постижения и стремежи, перспективи и възможности, и тръгвайки оттук, постепенно бележи очертанията на качествено различен от нас човек. Тази тенденция може да се яви само като намек, но може да отиде и твърде далече в опи тите да се изобрази същество, което да действува, да чувствува и да мисли света по начин, коренно различаващ се от нашето действуване, чувствуване, мисле не. Така че без да се дефинира строго, територията на героя-утопия се очертава B рамките на тази обща насоченост - от стремежа да се обеме реалното богат ство на сега живеещия човек, чиято вътрешна усложненост и дълбочина го извежда до съприкосновение с бъдещето на света и човека; през поетичния и метафоричен израз на един още несъществуващ, но предчувствуван човек; до опи тите да се моделира повече или по-малко конкретно съществото - или въобще разумът, който ще ни продължи.