С величието на труда и Ескизи и портрети от Иван Попиванов

Богатата и многостранна критическа и научна дейност на Иван Попиванов го наложи като един от изтъкнатите представители на нашата съвременна литературоведска мисъл. Темпераментно и живо, с вътрешно съпричастие и верен усет за ярките и парливи теми в съвременната ни литература той неуморимо следи изявите на различни автори, откликва с нужната задълбоченост и точен идейно-естетически критерий. Редица негови книги през последните години показаха колко е важно критикът да следи от близо литературните явления, да търси открояващото се и физиономичното в тях. В това отношение Иван Попиванов е особено последователен, от неговия поглед не убяг ват никога интересните заглавия, характерните търсения на даден автор. С еднакъв пиетет той следи развитието и на поезията, и на прозата, и на критиката. Двете му нови книги „С величието на труда“ и „Ескизи и портрети" затвърждават убеждението, че той продължава със същия неотслабващ критически прицел да наблюдава и анализира новите моменти в литературния процес, като поставя акцент върху трайното и значимото. В изследването „С величието на труда" се налага стремежът на критика да обобщи много от своите наблюдения върху онези произведения, които са свързани с трудовата тема, с изобразяване образа на съвременния работник. В това отношение Иван ПопИванов е проявил както находчивост, така и дръзновение - да разгледа проблематика, за която съвременната критика не е създала още нужните проучвания. За него е характерно търсенето и отстояването на нови моменти, на нови области от литературното развитие и затова така последователно разглежда автори и книги, в които се очертават сложни художествени търсения, интересни нравствено-психологически проблеми, актуални изводи. Още в първата глава Героят в живота - герой в литературата" авторът разкрива традициите на нашата литература при пре създаването на трудовите делници и техните герои. Тук той се спира на творческата фигура на Никола Й. Вапцаров, като посочва, 158 че именно авторът на „Моторни песни" със своето новаторство определи в много от ношения изискванията към трудовата тема и нейната литературна интерпретация. След това с нужната последователност се разглеж да развитието на тази тема в годините на свободен мирен живот, когато нашите творци все по-уверено се насочваха към основ ните, кардинални проблеми на времето, с граждански нерв и творческа широта се опитаха да пресъздадат промените, насть пили в действителността след победата на социалистическата революция. Хубаво е, че Иван Попиванов посочва и отделни увлече ния, еднозначното и външно третиране на темата, липсата на едно по-многостранно и широко тълкуване на героите. От друга стра на, той изтъква с какво образът на новия строи тел на социалистическото общество е силен и привлекателен за отделния автор: „Над всичко изпъкват величието и красотата на творческото начало, на градивното начало, придаващо особено очарование на героя. Ние го виждаме този нов герой, ние си го представяме във всекидневните творчески дела на нашата съвременност. Изпъква вну шителният лик на новия работник - със со циалистическо съзнание и борческа целеустре меност. Чувствуваме как пулсира неговото сърце, изпълнено с младост и сила, напряга се за трудови подвизи твърдата му десница..." Този подход на критика по-нататък му позволява да търси истинските завоевания при пресъздаването на трудовия герой, а не да робува на стеснени, ограничени схва щания за трудовото" начало на живота. Преди всичко новата личност се характери зира със сложен вътрешен свят, с богато граж данско поведение и мислене, с извисена комунистическа вяра и затова критикът във втората глава „Образът на работника в съвре менната белетристика" се е опитал да обхва не онези произведения, в които е отразен пъл ният, жизнен, властен образ на работникасъзидател. Попиванов има редица верни на блюдения от развитието на този образ в прозата - той тръгва от известните романи на Камен Калчев - Двама в новия град и „Семейството на тъкачите", а след това се спира на „Седемте дни на нашия живот" от Андрей Гуляшки, „Лош ден" от Генчо Стоев, новелите и разказите на Дико фуче джиев, Радослав Михайлов, Дончо Цончев и др.