Литературни списания от СССР, ФРГ и Франция

В кн. 5 на „Иностранная литература" за 1981 г. откриваме ярки доказателства за интереса на съветската културна обществе ност към литературния живот в България. На челно място в списанието е поместена поемата на Лъчезар Еленков „Животът е висок", преведена великолепно от съветския поет и голям приятел на България Олег Шестински. В превод на Шестински съвет ските читатели имат вече поетически сборници от Евтим Евтимов, Павел Матев, Слав Хр. Караславов и Владимир Голев. Не по-малко значение имат българските теми и в творчеството на критика и теоретика, главния редактор на „Иностранная литература" Николай Федоренко. Наскоро българските читатели се запознаха с книгата му „Созополски багри“, а новата статия на литературоведа, посветена на творчеството на поета Евтим Евтимов, доказва, че българската тема не е случаен момент в интересите на Федоренко. Критикът търси мястото на Евтимов в българската национална поетична традиция. Но той се връща и още по-назад, за да припомни, че изумителната красота на Рило- Пиринския край е възпята още от Овидий в неговите „Метаморфози". Древният поет пише, че това е късче от Алпите, хвърлено в сърцевината на Балканския полуостров. И запленен от красотата на тези места, самият Федоренко тръгва по горските пътеки, за да подиша планинския въздух, за да се наслади на Вихрен - царство на ветровете и страш ните бури". „Дивна, благодатна и щедра земя. Тя е поле на непрестанни битки за народна свобода, място на паметни исторически събития" - възкликва критикът. Той проследява биографията на поета, интересно разказва за неговото детство, за умението му да общува с природата, за здравия му родов корен. Федоренко открива в реалистическата тъ кан на поезията на Евтимов баладния момент, ехото от миналото. „Може да се твърди - пише той, - че „Пирински балади"..., опре делиха бъдещето на Евтим Евтимов, изиграха съдбоносна роля в неговото творчество. " Според критика най-привлекателно в поетическото дарование на твореца е проник142 CLBASICHNO новеното, философско отношение към своето призвание. Стиховете му са пълни с упорит стремеж към висша правда, към истински хуманизъм, към социална справедливост. Умението му да разкрие многоликостта на родната природа ев духа на „великите народни творения, на многовековния народен опит и мъдрост". Особено впечатление прави на Федоренко стихотворението „Българска земя", в което според него се е вместило го лямото сърце на този син на българската земя". Критикът не се задоволява само с общението със стиховете - той търси образа на живия човек и в личните срещи открива един „обаятелен, непосредствен събеседник", който не се бори за светлините на сцената“, „не гони популярност“. Има само една грижа: да открие и да изрази истината“. „Може би - продължава Федоренко - именно затова Евтим Евтимов така властно ни увлича в своя поетичен свят. Критикът се спира на редица творби на поета, той говори за поемата „Пирински орел", посветена на Иван Козарев, за стихотворенията „Пирин“, „Старият явор" и др. и умело открива във всички тях най-характерното за поетиката на Евтимов - „искреността, прямотата, честността“; „Във всичко, което твори, поетът изразява своя народ. Това сякаш е възложено от художника, от самия народ, който го е надарил с талант и мъдрост. По-нататък Федоренко разкрива партийността на поета, умението му да покаже историята на революцията като живо минало, спира се на проблема за традицията и новаторството в Евтимовата поезия, за верността му към онази революционна традиция в бъл гарската поезия, която започва от Ботев, Смирненски, Вапцаров. Федоренко не пропуска да запознае съвет ския читател и с магията на любовната лирика на Евтим Евтимов: своеобразието на лириката на поета, разкриваща интимното чувство в по-широк обществен контекст, намира свой особен израз, в частност в сборника „Нощи“, който може да се нарече антология на лирическите жанрове". В заключение Федоренко изтъква, че творчеството на Евтимов „може да се отнесе към явленията, носещи в себе си двуединното начало - национално и общочовешко. Съдбата му се слива със съдбата на България, със съдбата на човечеството."