Неизвестно книжовно огнище в Ловешко през XVII в.

Динамичният духовен живот в Ловеч и Ловешки окръг днес се подхранва от корените на древна и богата традиция, чиято поява и развитие били обусловени от редица социално-икономически и културно-политически предпоставки. Селището било обявено за митрополитско седалище още през време на Втората българска държава (1186—1393). В Палаузовия препис на Бориловия синодик се споменават петима ловешки владици: Лонгин, Мелетий, Киприан, Симеон I и Симеон II. Започнало усилено строителство на църкви, манастири и скитове. Тяхната богослужебна практика наложила откриването и поддържането на скрипториуми и художе ствени ателиета. Не е случаен фактът, че именно от Ловеч произхожда първата подписана икона в нашето изкуство - „Старозаветна Троица" на Недялко Зограф от 1598 г. (ЦИАМ, № 3332). Най-ранният известен писмен паметник, свързан с града, е Ловчанският сборник, който бил създаден от калиграфа Пахомий в чест на местния деспот Иван Александър. Предполага се, че бил преписан в манастира „Св. Георги“ в укрепената част на града. За terminus post quem на кодекса служи датата 1331 г., когато ловешкият владетел бил избран за цар на българите. През 1392 г. книгата била пренесена на север от тримата български монаси Софроний, Пимен и Силуан, които основали манастира Нямцу в Молдова. Руският професор Яцимирски закупил този сборник от старообредци-липовани във Вилков и изложил съдържанието му в труда си „Из славянских рукописей. Тексты и заметки“ (М., 1898, с. 93-151). Вероятно в Ловеч през XIV в. бил сътворен споменатият Палаузов препис на Бориловия синодик от 1211 г.5 Това ценно произве дение (НБКМ, № 289) допълва липсите в същинския Борилов синодик, писан в Търново при Иван Шишман. За съжаление епохата на Второто българско царство не е завещала повече факти за състоянието на духовния живот в Ловеч.