Литературна критика и литературна история като литературна рецепция

Литературната рецепция не става само чрез непосредно възприемане на художественото произведение или чрез въздействието на средата. Тя се извършва ис помощта на литературната история, на литературната критика, на литературната теория. Литературната история се занимава с фактите на миналото. Тя изучава литературните явления, които вече са протекли и са се завършили в себе си. Те продължават да въздействуват и в съвременността, но вече във връзка с конкретните тенденции на живота. Обстоятелството, че са съществували преди години, че са протичали при определени условия, прави тези факти исторически. Те са исторически и с текста (езиковата структура), и с образната си система, и с идейното си съдържание. Те са обаче надисторически", доколкото са в съвременността и се допълват и обогатяват от нея чрез една нова рецепция. Миналото като художествено усвояване идва у нас, за да просветли нас самите чрез протеклия живот. В същото време то изпитва въздействието на настоящето, среща се с него и се влияе от него. Така се създават у читателя духовни мостове минало - настояще и даже минало - настояще бъдеще. Завещаните устойчиви ценности започват да живеят през настоящето и даже като поглед към бъдещето, макар и да са създадени в миналото. Такава е специфичната позиция, създавана у обикновения възприемател. Тя обаче се откроява най-добре чрез литературната история, помагаща на съвременното възприемане. Литературната история работи всякога с фактите и остава в тях. Тя всякога трябва да е обективно точна. Същевременно тя има правото и на избор, на позиция, т. е. не затъва във фактите, а като схваща релефа на историческото развитие, изразява свое отношение. Конкретно като наука тя се насочва към няколко важни явле ния: занимава се с общите процеси, изследва направленията, изучава смяната на жанрови структури, на поетики и стилове, извежда характеристики на отделни писатели. И, разбира се, стреми се да установи дълбоката зависимост между литературата и обществото, между съдържание, поетика и текстови структури и цялостното развитие на духовния живот. При това разнообразие на проблематиката тя е все вярна на общите си изисквания: да е точна, да борави с конкретни свидетелства, да съди за явленията и за тяхната промяна, като се придържа о реалността на фактите. Тя не допуска или поне предполага, 59 че не бива да допуска т. нар. импресионистичен подход, т. е. подбор и интерпретация само по лични предпочитания, макар че има правото на избор и на позиция.