Литературни списания от Унгария, ФРГ и Австрия

„Акта литерария" е литературоведческо списание на Унгарската академия на науките, в което се публикуват статии предимно на немски език. В рецензираната книжка особено място заема студията на проф. д-р Антал Мадл, директор на Института по германистика при университета в Будапеща, озаглавена „Феликс Крул и „Идеята за би- тието" при Томас Ман". През есента на 1951 г. Томас Ман заедно с жена си се завръща в Съединените щати от едно пътуване в Европа. Няколко дни покъсно той посещава Музея по естествена история в Чикаго. Напълно завладян от впе чатленията, получени в музея - както споделя в едно писмо до Херман Хесе, - Томас Ман накарва героя на романа си „Изповеди на измамника Феликс Крул", над който тъкмо работи след четиридесетгодишно прекъсване, да изживее същите вълнения в лисабонския музей на проф. Кукук. Преди това, по време на пътуването си за Португалия, във вагон-ресторанта Крул опознава от своя случаен събеседник проф. Кукук „идеята за битието". Крул узнава, че жи вотът е само „бегъл епизод“, продължаващ някакви си петстотин и петдесет милиона години, а битието е също кратък епизод, протичащ между Нишото и Нищото. Битието невинаги е съществувало и невинаги ще съществува. То е имало начало и ще има край, а това важи също за пространството и времето, защото те съществуват свър зано единствено чрез битието. „Без нещата, които го запълват, не би имало пространство, а също и време, защото времето е само един порядък на събития, станал възможен поради наличността на тела, то епродукт на движе нието" - четем в романа. На „наивния" въпрос на Крул, дали човекът произлиза от висшата маймуна, проф. Кукук развива пред него възгледа си за трите самозараждания" - първото е възникването на битието от Нищото, второто - пробуждането на жи вота от битието, а третото - раждането на човека. Следователно животът произлиза от битието и като негов венец съдържа всички елементи на неживата природа. Но съгласно учението на Кукук самозараждането съвсем не се извършва в точно 132 установени граници. Преходът от мъртвото към живото е неопределен, а също органич ният свят не познава сред своите видове разделителни граници. Затова е толкова трудно да се определи кога човекът престава да е жи вотно и кога вече не есамо животно. Според възгледите на Кукук човекът е възникнал чрез „прибавяне" към животинското, така че е съ хранил животинското в себе си, тъй както животът съдържа в себе си неорганичния свят. Върху по-нататъшното развитие на човека Кукук разсъждава, че съществува прогресът, т. е. един водещ решително нагоре път", макар че у човека същевременно са натрупани всевъзможните степени на развитие, всич ки състояния на културата и морала". Като същностна разлика между хомо сапиенс и останалата органична природа наставникът на Крул посочва „знанието за началото и края" и тъкмо това знание за преходността придава на житейския епизод цена и достойнство, прави го интересен и привлекателен. Животът, както и битието изобщо, не е бла годенствие, а наслада и бреме като цялото пространствено-временно битие, цялата ма терия, дори и в най-дълбокия сън взима уча стие в тази наслада и в това бреме, в чувството, което прави човека, носителя на най-будното усещане, достоен за вселюбов". Няколко дни след това поучение Крул посещава завеждания от проф. Кукук музей и там нагледно влиза в допир с идеята за битието". Докато обикаля из залите на музея и се запознава с началата на органичния живот", с целия животински свят, с първобитния човек и с най-ранния художник, който изрисува скалната пещера, Крул си мисли за предстоящата среща с жената и дъщерята на професора и при тези тъй много новости, които разкрива пред него битието, сам изпитва велика радост.