За характеологията на българския народ

Едва ли има български писател, който да не се е изказвал пряко за българския народ или да не се е опитвал да въплъти една или друга негова черта в художествен образ. Тук ще се спра главно на преките народоведчески изказвания на някои наши писатели от Паисий до Антон Страшимиров. Още преди повече от два века в своята „История славяноболгарская" Паисий пише за характера и психологията на българина, като подчертава ярко неговите положителни черти, за да възрази на гръцкото високомерие спрямо българския народ. Според него българите са незлобливи и гостоприемни, милосърдни и справедливи и същевременно „страшни всему миру; мал народ, но непобедим". Те не били научени да се покоряват на своите царе, но били „свирепи, диви, безстрашни и силни на бран, люти като лъвове". Паисий изтъква специално и жилавостта на българите, тяхната устойчивост против чуждоземното иго - в толико страдание и насилие“, те „держат свою веру непременно". Тая жизнена упоритост, тая устойчивост срещу насилията и страданията се изтъкват по-късно и от други писатели като отличителна черта на българския национален характер. В духа на Паисиевия исторически романтизъм са и народоведческите наблю дения на Георги Раковски. Като изследва старината, фолклора и обичаите на българския народ, той намира всичко онова, което е отбелязал вече неговият учител в „История славяноболгарская", доказва го подробно и се опитва да го възпее в „Горски пътник". Към него прибавя още, че „българите живеят дружелюбно", че между тях владее дух на равенство и никакъв отличителен наслов за родопоколение не отдават никому си, само по-старите почитат и уважават". Това е намек за демократичността на българите, у които според Раковски и най-простият селянин, когато иде в града и се представи пред някой богат българин, отива със смелост и дързост като при равен съсед и брат". На научна основа иска да постави своите проучвания на българите Любен Каравелов. Той изхожда от факта, от наблюдението. Най-сигурни документи за него са народните обичаи и песни. Неговите наблюдения се отнасят повече до бита. Народни умотворения, предания, навици - ето кое го интересува. Как живее българинът в своя дом, как урежда къщата си, как води стопанството си, как се забавлява и т. н. - ето въпросите, които го занимават преди всичко. „Аз обичам народния живот с неговите песни и пословици - признава Каравелов в своя вестник „Свобода", - с неговите приказници и легенди и с неговите обреди и обичаи." Според него народните обичаи са свещени, защото благодарение на тях българският народ се езапазил от погърчване. Затова той ги изучава грижливо и от тях извежда психологическите особености на българското население.