Естетиката на Шилер

Фридрих Шилер дължи своето място в немската култура и в духовната исто рия на човечеството преди всичко на поетичния си гений - драматичен и лиричен. Епичното мислене също не му ечуждо, то се проявява не само в смесения вид на лирико-епичните балади, но и в неговата изящна историческа проза, за която отдавна е известно, че е повече художествено повествование, отколкото същин ска историография. Но мястото на Шилер в естетиката не се определя само от неговия драматичен, лиричен и епичен гений и нищо не налага естетиката на Ши лер да бъде извличана от чужди и различни области. В развитието на науката красотата и изкуството Шилер има определено място като теоретик, неговата естетика не се открива като косвен и приблизителен извод от този или онзи стих, строфа или реплика на многобройните му драматични герои. Дори и ако не бе на писал нито едно стихотворение и нито едно художествено произведение, за Шилер щеше да има глава във всяка история на немската естетика - неговите сту дии, статии, писма и рецензии издават оригинален и темпераментен мислител, чието мисловно творчество подлежи на изследване в собствената му сфера. Разбира се, обстоятелството, че Шилер е един от двамата първи поети на немската нация и един от първите представители на световната литература, не може да не усили интереса, да не придаде допълнително значение на неговата философска естетика. Винаги са били примамливи извънхудожествените пътища на художни ка дори и когато те не са в непосредствена връзка с неговата художествена дей ност, но най-примамливи са онези пътища, които, без да бъдат в най-строгия сми съл на думата художествени, хвърлят ярка, а понякога и ослепителна светлина върху изкуството. Как художникът Шилер се изявява като теоретик на изкуството, какво пое тът мисли за поезията, в каква връзка се намират събраните у един човек души на художника и на мислителя, Въпросът, дали естетиката на Шилер и времето от 1791 до 1795 г. (пет от об що четиридесет и петте му години), посветено на занимания с философия и есте тика, са благоприятствували или не неговото художествено творчество, е пред мет на високоавторитетна противоречивост. В разговора с Екерман от 14.Х. 1823 г. Гьоте казва: „Скръбно е да виждаш как такъв изключително надарен чо век се измъчва с философски разсъждения, които не могат с нищо да му помогнат." А в разговора от 14.IV.1824 г. добавя: „Стилът на Шилер е най-блестящ и въздействен, когато той не философствува. На тази респектираща преценка се проти вопоставя не по-малко респектиращото мнение на Томас Ман