Публикувана на
Free access
Summary
Прозата на Яворов есвързана с една неразбулена загадка в съдбата и ха рактера на поета: Македония. Казвам загадка, защото критиката все още не е проумяла напълно причините и подбудите, тласнали Яворов към четничество то, към един живот, който със своята суровост и праволинейност е бил коренно противоположен на Яворовия характер. Мнозина подозират поета в поза, в неоправдана амбиция да повтаря Ботевия път, без да е имал неговата съдба. Ала поетовата логика не е подвластна на категориите, с които си служи обикно веният човек. У него бушуват други сили, движат го други закони, които ние труд но успяваме да разберем. за Македония, българското националноосвободително движение в Македо ния за Яворов е „онова вродено чувство за тайнство, мрачно; после оная страст към риска". И макар че той отрано се свързва с движението и участвува по различен начин в него, до първото му отиване като четник в поробената земя Маке дония ебила тайнство. Тя го е привличала с възможността да се приложи, да се изяви, да вложи страстта си, да се включи с цялата си бушуваща сила в нещо, което има смисъл и стойност. Интелигентът, поетът, човекът с променливо настроение, меланхоликът е търсел отдушник за житейската си пасивност, неудовлетворението си от прозаичния и скучен бит. Ала какво го очаква там? Яворов не езнаел. Това, от една страна. От друга, поетът Яворов е имал самочувствието на наследник на поета Ботев. По сила на таланта, по експлозив ност на чувствата и поетическа мощ Яворов с право е бил сравняван с гения на българската литература. И сам той го е съзнавал, но то не му е било достатъч но. Яворов се естремял и към житейско повторение на Ботев. На Ботев револю ционера, на Ботев четника. Поетът е човек странен, но бихме ли обяснили живота и делата му единстве но като резултат на чудатости? Това значи да го изключим напълно от нашия свят, без да сме успели да се докоснем дори мъничко до неговия. Тогава защо да не видим в постъпките му и израз на разумна воля - така, както и при други те четници, с които е споделял трудния път на борбата за освобождението на Македония? Въпросите са много, а всеки техен отговор еключ към съдбата на поета. Бих искал да отбележа една странност в биографията на Яворов, обяснява ща донякъде характера на поета и решението му да се посвети на националноосвободителната кауза. Яворовите приятели са били обикновено хора на дело то, хора, отдадени на революцията - все праволинейни личности, поставили се изцяло в служба на чуждата воля. Революционната борба само относително признава гордостта и самоопределението на личността. Подчинение, върху кое то се гради дисциплината, е абсолютно задължително.


Прозата на поета

  • Page range:
    96
    -
    103
    Page count
    8
    Language
    Български
    COUNT:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Прозата на Яворов есвързана с една неразбулена загадка в съдбата и ха рактера на поета: Македония. Казвам загадка, защото критиката все още не е проумяла напълно причините и подбудите, тласнали Яворов към четничество то, към един живот, който със своята суровост и праволинейност е бил коренно противоположен на Яворовия характер. Мнозина подозират поета в поза, в неоправдана амбиция да повтаря Ботевия път, без да е имал неговата съдба. Ала поетовата логика не е подвластна на категориите, с които си служи обикно веният човек. У него бушуват други сили, движат го други закони, които ние труд но успяваме да разберем. за Македония, българското националноосвободително движение в Македо ния за Яворов е „онова вродено чувство за тайнство, мрачно; после оная страст към риска". И макар че той отрано се свързва с движението и участвува по различен начин в него, до първото му отиване като четник в поробената земя Маке дония ебила тайнство. Тя го е привличала с възможността да се приложи, да се изяви, да вложи страстта си, да се включи с цялата си бушуваща сила в нещо, което има смисъл и стойност. Интелигентът, поетът, човекът с променливо настроение, меланхоликът е търсел отдушник за житейската си пасивност, неудовлетворението си от прозаичния и скучен бит. Ала какво го очаква там? Яворов не езнаел. Това, от една страна. От друга, поетът Яворов е имал самочувствието на наследник на поета Ботев. По сила на таланта, по експлозив ност на чувствата и поетическа мощ Яворов с право е бил сравняван с гения на българската литература. И сам той го е съзнавал, но то не му е било достатъч но. Яворов се естремял и към житейско повторение на Ботев. На Ботев револю ционера, на Ботев четника. Поетът е човек странен, но бихме ли обяснили живота и делата му единстве но като резултат на чудатости? Това значи да го изключим напълно от нашия свят, без да сме успели да се докоснем дори мъничко до неговия. Тогава защо да не видим в постъпките му и израз на разумна воля - така, както и при други те четници, с които е споделял трудния път на борбата за освобождението на Македония? Въпросите са много, а всеки техен отговор еключ към съдбата на поета. Бих искал да отбележа една странност в биографията на Яворов, обяснява ща донякъде характера на поета и решението му да се посвети на националноосвободителната кауза. Яворовите приятели са били обикновено хора на дело то, хора, отдадени на революцията - все праволинейни личности, поставили се изцяло в служба на чуждата воля. Революционната борба само относително признава гордостта и самоопределението на личността. Подчинение, върху кое то се гради дисциплината, е абсолютно задължително.