Summary
Критическият дневник на Атанас Свиленов „Съвременници" обхваща период от време, включващ повече от едно десетилетие. Литературните явления, които той обсъжда, са от областта на лириката, прозата и критиката - една обширна територия, в която авторът сво бодно избира своите пристрастия. Честото участие на А. Свиленов в оперативните форми и вроденият му верен литературен усет са създали бързите и точни рефлекси на перото му. Внушително впечатление правят в книгата „Съвременници“ портретните изследвания за отделни поети. Често в разгадаване магията на поезията Свиленов е в своята стихия. Открояват се с вътрешна пълнота и интересно критическо вникване портретните скици за Г. Джагаров, Л. Левчев, П. Матев, В. Петров, Блага Димитрова, Г. Свежин, Д. Дамянов, Н. Инджов, П. Алипиев, П. Караангов, М. Шопкин, Н. Йорданов. Портретният жанр в критиката е един от най-трудните и А. Свиленов показва подчертан афинитет към него. С безпогрешен усет той се насочва към сърцеви ната на проблемите, които характеризират отделната поетична личност. С точни щрихи се очертава атмосферата, връзката с поколението, приликите и отликите в поетичните интонации на авторите. Не от питатите и от фактите само, а по-скоро от цялостното „сгло- бяване" на материала, от композиционните обрати, асоциации и връзки се разкриват в статиите особеностите на всеки творец по- отделно. Прозвучава страстно патриотично- Мъжественият, суров и нежен поетичен глас на Джагаров. Пред читателя изпьква в раздвижен план неговата обаятелна, неспокойнотърсеща драматична натура. Особено интересен в книгата е критическият триптих за Л. Левчев. Обхванато е разви тието на поета в различни интервали от 1961 г. до 1977 г., т. е. от момента, когато около поезията на Левчев най-много се спореше, до днес, когато той получи световно признание. Самият Свиленов е от априлското поколение на Левчев и може би тъкмо това му е помогнало да почувствува и прозре още в първите малко непривично дръзки прояви на поета неповторимостта и новаторството на неговото самобитно модерно дарование. Младежката разпаленост и жар, с които критикът защищава на времето оригиналния почерк на Левчев, са характерни и днес за стила на Свиленов. Годините не са намалили остротата и чувствителността на критическите му реакции, не са притъпили изострения му поетичен вкус. Към сивия поток в поезията Свиленов е безпощаден и воюва със страст и непримиримост. Неслучайно той включва в своята книга и няколко острокритични рецензии за някои негативни прояви в поетичната нива, в която не липсват бурени („След десетата кни га“, „Сноп с плевели“, „Експерименти и ре зултати" и др.). Свиленов не се отрича от критическите си пристрастия, готов е винаги да спори и да защищава това, в което вярва и което истински цени. Неговата полемичност не е издребняване и не прераства никога в заядливост. Обикновено критикът, дори и когато изказва най-отрицателно мнение, се стреми да бъде пределно обективен, да посочи и някои положителни страни, ако действително има такива.
„Съвременници” от Атанас Свиленов
-
PUBLISHERПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеPage range:141-143Page count3LanguageБългарскиCOUNT:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
-
Name:
Ivanka Boyadzhieva
- Inversion:
-
Е-поща
-
ORCID ID0000-0002-5329-5872
-
SCOPUS ID0000-0002-5329-5872
-
WEB OF SCIENCE RESEARCHER ID0000-0002-5329-5872
-
Name:
-
KeywordsSummaryКритическият дневник на Атанас Свиленов „Съвременници" обхваща период от време, включващ повече от едно десетилетие. Литературните явления, които той обсъжда, са от областта на лириката, прозата и критиката - една обширна територия, в която авторът сво бодно избира своите пристрастия. Честото участие на А. Свиленов в оперативните форми и вроденият му верен литературен усет са създали бързите и точни рефлекси на перото му. Внушително впечатление правят в книгата „Съвременници“ портретните изследвания за отделни поети. Често в разгадаване магията на поезията Свиленов е в своята стихия. Открояват се с вътрешна пълнота и интересно критическо вникване портретните скици за Г. Джагаров, Л. Левчев, П. Матев, В. Петров, Блага Димитрова, Г. Свежин, Д. Дамянов, Н. Инджов, П. Алипиев, П. Караангов, М. Шопкин, Н. Йорданов. Портретният жанр в критиката е един от най-трудните и А. Свиленов показва подчертан афинитет към него. С безпогрешен усет той се насочва към сърцеви ната на проблемите, които характеризират отделната поетична личност. С точни щрихи се очертава атмосферата, връзката с поколението, приликите и отликите в поетичните интонации на авторите. Не от питатите и от фактите само, а по-скоро от цялостното „сгло- бяване" на материала, от композиционните обрати, асоциации и връзки се разкриват в статиите особеностите на всеки творец по- отделно. Прозвучава страстно патриотично- Мъжественият, суров и нежен поетичен глас на Джагаров. Пред читателя изпьква в раздвижен план неговата обаятелна, неспокойнотърсеща драматична натура. Особено интересен в книгата е критическият триптих за Л. Левчев. Обхванато е разви тието на поета в различни интервали от 1961 г. до 1977 г., т. е. от момента, когато около поезията на Левчев най-много се спореше, до днес, когато той получи световно признание. Самият Свиленов е от априлското поколение на Левчев и може би тъкмо това му е помогнало да почувствува и прозре още в първите малко непривично дръзки прояви на поета неповторимостта и новаторството на неговото самобитно модерно дарование. Младежката разпаленост и жар, с които критикът защищава на времето оригиналния почерк на Левчев, са характерни и днес за стила на Свиленов. Годините не са намалили остротата и чувствителността на критическите му реакции, не са притъпили изострения му поетичен вкус. Към сивия поток в поезията Свиленов е безпощаден и воюва със страст и непримиримост. Неслучайно той включва в своята книга и няколко острокритични рецензии за някои негативни прояви в поетичната нива, в която не липсват бурени („След десетата кни га“, „Сноп с плевели“, „Експерименти и ре зултати" и др.). Свиленов не се отрича от критическите си пристрастия, готов е винаги да спори и да защищава това, в което вярва и което истински цени. Неговата полемичност не е издребняване и не прераства никога в заядливост. Обикновено критикът, дори и когато изказва най-отрицателно мнение, се стреми да бъде пределно обективен, да посочи и някои положителни страни, ако действително има такива.