Прогресивната литературна мисъл, 1941-1944 г.

Годините 1941-1944 представляват особен период в развитието на прогре сивната художествена литература у нас, свързан с рязкото изостряне на борбата между фашизма и силите на демокрацията в национален и в международен мащаб след бандитското нахлуване на немско-фашистките войски в СССР. През тия няколко години най-натрапчиво изпъква един вездесъщ факт: присъствието на „предварителната контрола по печата“. Тя виси като дамоклев меч над прогресивната литературна мисъл, безцеремонно и господарски се намесва в интимната сфера на творчеството. Само щом зърне заглавието „Ботев" над стихотворението на Н. Вапцаров, предназначено за „Литературен критик", нейният представител се отказва да го чете и да даде разрешение за отпечатва нето му. Кой е тук нежелателният - Ботев или Вапцаров? Може би и двамата? Зловещото присъствие на цензурата в нашия културно-обществен живот осуетява реализирането на предприетата от издателство „Нов свят“ инициатива да се подготви и издаде първата книга на поета Николай Хрелков със събрани работи. То принуди младия Александър Геров да приложи най-обикновени хитрости (заменяне на „опасните" думи в ръкописа на стихосбирката си „Ние - хората" за пред цензурата и възвръщането им на шпалти), за да види книгата си излязла от печат. В първите си още стъпки като лирик Д. Методиев трябваше да се съоб рази с повелите на „предварителната контрола" и сам да замени една дума с друга (съветската“ с „широката"), за да може все пак да се обърне в края на 1941 г. със стихотворението си „Новини“ към многобройни читатели: „Моя младост - всесилна и дръзка - колко славен животът е с теб, щом в кръвта електричество впръсква / тоя глас от широката степ!..." На нея, цензурата, думата „мир" действуваше така, както червеният плащ - на бика. Всякакви намеци за неприемане войната я караха да губи самообладание. Така тя сложи кръст на много и много хуманистични, антимилитаристични лирически творби. Например на поета Пантелей Матеев бе отнето правото да сподели с читателите си своето образно виждане на света - „Светът с географска карта, разкъсана от бомбен гръм“. И не толкова от прекалена дипломатичност спрямо югоизточ ните ни съседи, колкото от боязън да се напомня за революционните завети на Възраждането и може би да се споменава самата дума „въстание“ не бе позволено да излезе в „Литературен глас“ Веселин Ханчевата „Балада за Априлското въ стание". Ще си позволим тук да приведем извадка от писмо на Иван Бурин с дата 13 февруари 1974 до пишещия тези редове, което дава нагледна представа за атмосферата на времето, включително и за условията, при които писателитекомунисти и антифашисти трябваше чрез перото си да служат на народното дело…