По страниците на литературни списания от СССР и САЩ

Сп. „Вопросы литературы" има отдав нашна традиция да посвещава поне веднъж годишно дадена книжка на литературата на някоя социалистическа страна. Сега послед ната книжка от 1978 г. с посветена на опре делена тема - на проблемите на съвременния роман (не само в рамките на литературите на СССР, а и в световен мащаб, като естествено в центъра на вниманието е опитът на литературите на социалистическия реали зьм), на новите тенденции в развитието му. И ако само преди около десетилетие и половина се спореше умира ли романът", Днес световната литературоведска мисъл е озадачена не само от - въпреки песимистич ните прогнози - неговата жизненост, но и от протеевите превъплъщения на съвременния му облик. Трудно еда се предпочете някой от инте ресните материали, намерили място в тази книжка на списанието. Тук ще срещнем и диалози между известни романисти (Константин Симонов) или изследователи на жанра (Борис Бурсов), и критици; и традиционната рубрика „Из творческия опит“, в която са отпечатани изказвания на писатели от различни страни - Г. Бакланов, Д. Веллерсхоф, Х. Кант, Д. А. Мальта, В. Минач и др. И все пак един от най-интересните материали е обсъждането на проблемите на съвременния роман с участието на литературоведи от различни страни под наслов, Романът - епос на съвременната литература". Всеки от участниците в този разговор засяга определени аспекти от многостранната и неизчерпаема проблематика на жанра. П. Топер например, изхождайки от връзките между общественото и литературното развитие, се спира на исторически новата концепция за човека, реализирана в литературите на социалистическия реализъм. В. Садковски (Полша) разглежда необходимостта от епика" в съвременния културен контекст, като не без основание сочи, че тя се поражда и като антитеза на т. нар. Литература на въ просите". Е. Сидоров изтъква няколко нови черти на съвременния съветски роман, които определят неговото своеобразие спрямо поСкорошни или по-отдавнашни образци на 134 жанра: концентриране на вниманието върху личността, разбирана като проекция на социалната проблематика, наличието на опре делен трагически елемент" в най-добрите произведения на съвременността, който обаче не води до песимистични внушения за историята и човека и пр. Б. Ничев (България) се спира главно на два въпроса: на различните концепции за произхода на романа и на проб лема за вътрешната мяра на жанра, като разглежда в тази светлина развитието на бъл гарския роман. Крайно интересно е изказването на Г. Белая, която се опитва да опре дели - според нейния израз - ценностния център на даден тип роман, характерен за отделните литературни периоди. Б. Помогач (Унгария) разглежда новите аспекти на хуманистическите идеали в съвременния роман, като привежда примери от съвременната унгарска проза. На „класическия" в последно време въпрос - „Документ или измислица?" - е посветил изказването си Н. Тун (ГДР). Е. Симион (Румъния) подчер тава новото в самото разбиране за същ ността на жанра, дошло във втората половина на ХХ в., и в тази връзка се спира на жанровите разновидности в румънската литература от последните няколко десетилетия. Ю. Мартинович (Югославия) сочи условността на жанровата йерархия, особено в нашето време на смели междужанрови синтези, и разглежда по-обстойно някои нови произведения. А. Бучис се спира на опасността от наличието на априорни схеми в изследването на съвременния роман и акцентира върху кардиналното разминаване на редица видни романисти от ХІХ в. с концепциите и практиката на техни известни колеги от нашия век, за да обоснове схващането си, че основната слабост на днеш ната теория на романа е, предоверяването "към историческото минало за сметка на задълбо ченото и непредубедено изследване на настоящата художествена практика.